Моята страна България
България! Колко величествено и гордо звучи това име! Макар и страна на длан, България е изключително красива и по нищо не отстъпва на другите страни. Това е моята родна страна, тук са моите приятели и близки, моят роден дом. България е една за всички българи, но в сърцето на всеки е различна. Тя е обичана от всички, но от всеки по различен начин. Едва ли има българин, чието сърце да не трепва, чувайки за своята родна страна. Всеки българин е привързан към България, към родното си място. За всеки един от нас първите спомени са свързани с нея. Всеки я обича и за всеки тя е неговата родина.
Колко синьо е българското небе, колко зелени и необятни са българските поля, колко са бистри българските планински извори! Моята страна започва от красивия изгрев на Дунав и писъка на чайките над Черно море. Веднъж разходил се из пределите на България, човек не може да забрави хладните планински дебри, величествените вековни гори, красотата на бистрите планински потоци, огрявани и нежно галени от слънчевите лъчи. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност - като започнем на север от дълбоките води на Дунав и обширната Дунавска равнина, та стигнем на изток до пенливите черноморски вълни.
На запад се простират величествените Беласица и Осогово, с китното Софийско поле и заснежена Витоша, а на юг протяга юнашка снага Родопа планина - вярна закрилница на храбрия български народ. Простирайки необятния си поглед по пределите на България, виждаме покритото с чуден розов килим Казанлъшко поле, заснежените върхове на Рила, над които се вият орли и соколи-юнашки птици, символ на силата и могъществото на България! Ако има рай, той със сигурност е тук, в България.
За мен България е най-красивата страна, защото Господ я е надарил с много природни богатства - алпийски красоти, вековни борови гори, красиво Черноморие с пенливи гребенести вълни и кръжащи гларуси. На тази малка територия са съчетани хладната гордост на Балкана, спокойното плискане на морските вълни и нежния аромат на прочутата българска роза.
България е страна с над 1300-годишна история. Тя е родина на едни от най-великите, не само в българската, но и в световната история, личности. Всяка частица от българската земя е пропита с кръвта на народните борци, дали живота си за своята родина. Едва ли Аспарух, поставяйки основите на страната ни през далечната 681г., е имал представа в колко велика страна ще се превърне майка България. А нашата страна е велика от момента на създаването си! Много велики синове на родината ни са оставили своите славни имена върху пожълтелите исторически страници.
От самото си създаване, нашата страна се е борила за своето оцеляване и съществуване. Непрестанните вражески нападения за миг не са сломили българския национален дух, а напротив - българите непрекъснато са доказвали колко са смели и храбри и как са готови да умрат за своята родина. Българската история е изпълнена с величие и героизъм.
Нима можем да подминем Златния век на Симеон и неговите славни битки - един от най-великите моменти в нашата история, момент на истински възход? Нима можем да отминем с пренебрежение делото на Кирил и Методий, дързостта и смелостта на Левски, Ботев, Бенковски? Безграничните подвизи на опълченците на славна Шипка и на българските войници при геройските битки при Сливница и Гредетин? Нима можем да забравим кървавата Априлска епопея, написала едни от най-великите исторически страници? Категорично не! Великите подвизи и саможертвата на юначните българи в името на страната и народа, будят респект и възхищение не само във всеки български патриот, но и във всеки чужденец.
Както всяка страна, така и България има своите периоди не само на величие, но и на падение. Но дори в тези трудни и тежки моменти, българският дух не е сломен, а напротив - бил е по-жив от всякога. Петвековното османско иго, жестоките зверства и своеволия на турците биха сломили и най-силния дух, но България оцелява въпреки несгодите и униженията. Тя не се пречупва и не застава на колене дори и в най-трудните мигове.
Много български поети са се прекланяли пред величието и красотата на България. Ненапразно народният поет Иван Вазов възхитен възкликва: „Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милва и слави!” Колко истина има в тези думи! Много чужденци остават удивлени от красотата на българските полета. Гледат захласнати необятния син простор и безкрайните плодородни земи. И отново да ги видиш, то сякаш е за първи път! Опознавайки родината, осъзнаваш колко велика и красива е всъщност България, осъзнаваш, че живееш в най-прекрасната страна и сърцето ти трепери от гордост и умиление.
България през годините е постигнала много, с което могат да я помнят всички за цял живот. Макар и възможностите за реализация тук да не са големи и много хора да напускат родината принудително, с мъка на сърцето и с надежда за един по-добър живот, всеки един българин, колкото и далеч да се намира от родната ни страна, се стреми да се завърне. Понякога, когато си далеч от родния дом, осъзнаваш колко е ценен той за теб. Далеч от прохладния хайдушки Балкан, от зелените и китни равнини, от българските вековни традиции, българинът е половин човек.
Никоя страна не може да се сравни с нашата България! Българският народ е сплотен, трудолюбив и издръжлив, защото въпреки многобройните трудности, българският дух остава жив и несломим в сърцата и душите на народа и в крайна сметка оцелява във времето. Нашият народ е сърдечен и гостоприемен и съм сигурна, че България се гордее с него. Аз съм една малка частица от многобройния български народ. Гордея се, че съм родена в тази страна, защото тук хората се обичат и си помагат взаимно.
България е древна и дивна страна. Ще бъде славна и вечна! Тя е постигнала много и ще продължи да върви все нагоре и нагоре, към висините, а гордите Рила и Пирин ще продължават да нашепват: българският дух е непобедим! Бог да пази България!
Написа: Хриска Перфанова, Чикаго, САЩ
(ЗАБЕЛЕЖКА: От същата поредица виж също и Български гласове отдалеко: "За благодарността")
България! Колко величествено и гордо звучи това име! Макар и страна на длан, България е изключително красива и по нищо не отстъпва на другите страни. Това е моята родна страна, тук са моите приятели и близки, моят роден дом. България е една за всички българи, но в сърцето на всеки е различна. Тя е обичана от всички, но от всеки по различен начин. Едва ли има българин, чието сърце да не трепва, чувайки за своята родна страна. Всеки българин е привързан към България, към родното си място. За всеки един от нас първите спомени са свързани с нея. Всеки я обича и за всеки тя е неговата родина.
Колко синьо е българското небе, колко зелени и необятни са българските поля, колко са бистри българските планински извори! Моята страна започва от красивия изгрев на Дунав и писъка на чайките над Черно море. Веднъж разходил се из пределите на България, човек не може да забрави хладните планински дебри, величествените вековни гори, красотата на бистрите планински потоци, огрявани и нежно галени от слънчевите лъчи. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност - като започнем на север от дълбоките води на Дунав и обширната Дунавска равнина, та стигнем на изток до пенливите черноморски вълни.
На запад се простират величествените Беласица и Осогово, с китното Софийско поле и заснежена Витоша, а на юг протяга юнашка снага Родопа планина - вярна закрилница на храбрия български народ. Простирайки необятния си поглед по пределите на България, виждаме покритото с чуден розов килим Казанлъшко поле, заснежените върхове на Рила, над които се вият орли и соколи-юнашки птици, символ на силата и могъществото на България! Ако има рай, той със сигурност е тук, в България.
За мен България е най-красивата страна, защото Господ я е надарил с много природни богатства - алпийски красоти, вековни борови гори, красиво Черноморие с пенливи гребенести вълни и кръжащи гларуси. На тази малка територия са съчетани хладната гордост на Балкана, спокойното плискане на морските вълни и нежния аромат на прочутата българска роза.
България е страна с над 1300-годишна история. Тя е родина на едни от най-великите, не само в българската, но и в световната история, личности. Всяка частица от българската земя е пропита с кръвта на народните борци, дали живота си за своята родина. Едва ли Аспарух, поставяйки основите на страната ни през далечната 681г., е имал представа в колко велика страна ще се превърне майка България. А нашата страна е велика от момента на създаването си! Много велики синове на родината ни са оставили своите славни имена върху пожълтелите исторически страници.
От самото си създаване, нашата страна се е борила за своето оцеляване и съществуване. Непрестанните вражески нападения за миг не са сломили българския национален дух, а напротив - българите непрекъснато са доказвали колко са смели и храбри и как са готови да умрат за своята родина. Българската история е изпълнена с величие и героизъм.
Нима можем да подминем Златния век на Симеон и неговите славни битки - един от най-великите моменти в нашата история, момент на истински възход? Нима можем да отминем с пренебрежение делото на Кирил и Методий, дързостта и смелостта на Левски, Ботев, Бенковски? Безграничните подвизи на опълченците на славна Шипка и на българските войници при геройските битки при Сливница и Гредетин? Нима можем да забравим кървавата Априлска епопея, написала едни от най-великите исторически страници? Категорично не! Великите подвизи и саможертвата на юначните българи в името на страната и народа, будят респект и възхищение не само във всеки български патриот, но и във всеки чужденец.
Както всяка страна, така и България има своите периоди не само на величие, но и на падение. Но дори в тези трудни и тежки моменти, българският дух не е сломен, а напротив - бил е по-жив от всякога. Петвековното османско иго, жестоките зверства и своеволия на турците биха сломили и най-силния дух, но България оцелява въпреки несгодите и униженията. Тя не се пречупва и не застава на колене дори и в най-трудните мигове.
Много български поети са се прекланяли пред величието и красотата на България. Ненапразно народният поет Иван Вазов възхитен възкликва: „Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милва и слави!” Колко истина има в тези думи! Много чужденци остават удивлени от красотата на българските полета. Гледат захласнати необятния син простор и безкрайните плодородни земи. И отново да ги видиш, то сякаш е за първи път! Опознавайки родината, осъзнаваш колко велика и красива е всъщност България, осъзнаваш, че живееш в най-прекрасната страна и сърцето ти трепери от гордост и умиление.
България през годините е постигнала много, с което могат да я помнят всички за цял живот. Макар и възможностите за реализация тук да не са големи и много хора да напускат родината принудително, с мъка на сърцето и с надежда за един по-добър живот, всеки един българин, колкото и далеч да се намира от родната ни страна, се стреми да се завърне. Понякога, когато си далеч от родния дом, осъзнаваш колко е ценен той за теб. Далеч от прохладния хайдушки Балкан, от зелените и китни равнини, от българските вековни традиции, българинът е половин човек.
Никоя страна не може да се сравни с нашата България! Българският народ е сплотен, трудолюбив и издръжлив, защото въпреки многобройните трудности, българският дух остава жив и несломим в сърцата и душите на народа и в крайна сметка оцелява във времето. Нашият народ е сърдечен и гостоприемен и съм сигурна, че България се гордее с него. Аз съм една малка частица от многобройния български народ. Гордея се, че съм родена в тази страна, защото тук хората се обичат и си помагат взаимно.
България е древна и дивна страна. Ще бъде славна и вечна! Тя е постигнала много и ще продължи да върви все нагоре и нагоре, към висините, а гордите Рила и Пирин ще продължават да нашепват: българският дух е непобедим! Бог да пази България!
Написа: Хриска Перфанова, Чикаго, САЩ
(ЗАБЕЛЕЖКА: От същата поредица виж също и Български гласове отдалеко: "За благодарността")
4 коментара:
Да, но как се връзва това с горния пост? Това са две диаметрално противоположни мнения. Българите най-после трябва да решат дали България е страната на „грозотата на градовете, мърсотията, липсата на човешки и безопасни пътища, неграмотността, ниското ниво на образованието, липсата на квалифицирано медицинско обслужване и ниската средна продължителност на живот, но най-вече грубостта, злобата и завистта” или „България е древна и дивна страна. Ще бъде славна и вечна! Тя е постигнала много и ще продължи да върви все нагоре и нагоре, към висините, а гордите Рила и Пирин ще продължават да нашепват: българският дух е непобедим!” Не може и двете неща да са верни едновременно. Това е объркващо и затова чакам някой българин най-после да ме освети по въпроса.
Ами според „живия класик” Йоло Денев вярно е последното. Нещо повече – България ще спаси света:
„България е свещена и богата райска земя. Българите са най-великата нация - създатели на всички световни цивилизации. Българската религия на Тангра и българската азбука са световни. Световната "Библия" е българска - пророците, историята на българите, езикът, на който е написана. Българите са създали световен модел на държавност. В днешната епоха на бездуховност, войни, грабежи, мизерия, оскотяване и израждане на човека България отново ще бъде Спасител на човечеството като духовен водач. Но трябва да се въоръжим с Вярата на Тангра и с величавото минало и неговите принципи, добродетели и традиции, за да ни водят духовни личности. И така не само България, но и човечеството ще живее в мир, братство, справедливост и благоденствие.” защото:
„Средновековната инквизиция в Европа изгори милиони богомили, катари и албигойци на кладата. А милионите избити в Америка от християните европейци - испанци? А Хирошима и Нагазаки в Япония? А войните в Чечения, Ирак, Афганистан, Югославия - това ли е мирното християнство? Самите християни водят държавен тероризъм, какъвто е и глобализмът - имперска политика за потискане на народите... Западната цивилизация и християнството са мъртви. Рекламират за господ бог Христос, но за тях бог са парите, печалбата, бездуховността, алчността, насилието, грабежите на по-слабите народи с лъжи и насилие, проституцията, кабаретата, изолацията на отделния човек. На Запад човек се интересува от работата, магазина и своя дом. Например в Австрия не знаят къде се намира България и каква е тя. Не мисли за близки и за деца. Мисли само за себе си. Вярата в Христос се реализира в паленето на свещ и молбата да му даде здраве и печалба на пари. А всъщност християните лъжат лично, грабят, проституират, водят войни, убиват, хвърлят ракети и уран срещу народите. Европа няма самостоятелни политици, идеология и култура независима от САЩ. Европа няма силни и самостоятелни лидери, а само маша на САЩ.
Небесният бог - творец и господар на света - Тангра, триединният небесен господ Ра, казва: Стига гавра с човека! Не само богатите бандити, но и народите имат право на човешки живот и благоденствие в храма на мира, братството, справедливостта и радостите. Животът е един и е кратък в сравнение с вечността. И нека всеки човек живее добре!”
Да чуем или да „слушнеме ова песна”, како што биха кажале македонците или „да чуемо таа песен”, кво биа казале торлаците:
http://www.youtube.com/watch?v=lDsVXC52j6U
Хубав коментар към нея:
„Проклети да са душманите на българския народ. Докато сме живи българи, нашата страна е от Солун до устието на Дунав и от Банат до Чаталджа. А границите на държавите са променливо понятие. Съединението прави силата, остава да се съединим.”
Да, хубава страна е България, но българите не могат и не искат да разберат, че щастието и нещастието на България е нейното ключово геополитическо положение. Оттам е и нейната превратна история. Иначе България, за разлика от европейските страни, няма история на кървави завования, поробвания и колонизиране на други народи. Тя винаги е искала само това, което по право й принадлежи, но Великите сили и съседите й са били на друго мнение, Бляскавите военни победи да българите са неутрализирани от Великите сили и проиграни от младата и неопитна българска дипломация, като най-голямата грешка е, разбира се, „престъпното безумие” от 16 юни 1913. На тези, които говорят глупости срещу българите, бих предложил следното: хайде българите и новозеландците да се сменим! Хайде новозеландците да дойдат в България, а българите – БЕЗ КОМУНИСТИТЕ И ЦИГАНИТЕ!!! - да идат в Нова Зеландия да живеят. Да видим какво ще стане. Някой ще си правят тъпи шегички, че българите ще „развалят” НЗ, докато новозеланците ще „оправят” България, но аз твърдя, че новозеландците ще се видят в чудо с комунистите, циганите и РУСКАТА МАФИЯ и влияние, ще клекнат и свършат, а българите, оставени най-после на спокойствие от комунисти, руснаци, кадесари и цигани, най-накрая ще проявят истинските си качества и ще напрявят от Нова Зеландия рай. Жалко само за хубавата България, но ще се задоволим с географски и климатично гадната Нова Зеландия, но най-после БЕЗ РУСКО ВЛИЯНИЕ и КОМУНИСТИ. С туземните маори ще се оправим. И тогава ще си говорим за народопсихология, гени и Бай Ганьо.
България е, едното и другото твърдение едновременно, зависи кой с какви очи гледа, и с каква нагласа осмисля видяното.
Публикуване на коментар