Истинският, но старателно скриван смисъл на новогодишното обръщение на президента Гоце Първанов

Снощното новогодишно обръщение на Президента Гоце Първанов сякаш бе по-скучно от всички досега, а иначе прекрасно знаем, че негова милост е много добър в бълването на баналности, на тривиалности и на изтъркани претенциозни, ала кухи общи приказки и лафове. Явно напредва неудържимо все в тази същата насока. Добър ни е той в нищонеказването, горкичкият, да ни е жив и здрав! И да продължава все така успешно да стои там, в цитаделата на Дондуков, все по-непотребен и абсурден от всякога...

Защо пиша тия неща ли? Ами защото все някой трябва да ги напише. Не трябва да се мълчи за нищо. Длъжни сме да сме честни и когато изпитваме дадени горещи чувства, да ги изразяваме, щото иначе рискуваме да се разболеем. От болестта, наречена безгръбначност. От болестта мекотелост. От мекотелостта на душата. По-лоша от тая болест май няма. Но какво да говоря, ето, четете сами:

Драги сънародници... Когато си пожелаваме късмет и успехи, нека да помним, че те не идват като новогодишен подарък, че благополучието на България е постижимо, ако имаме разбирателство и единение като народ, като общност. Успехът ни е възможен, ако се осъзнаем като нация, която не е заложник на миналото; ако мислим за държавата си не с хоризонта на мандатите, от избори до избори, а вдигнем погледа и си поставим по-амбициозни цели. Успехът ни е постижим, ако в духа на националната традиция и на европейската политика подкрепим хората на духовността; тези, които могат да бъдат двигатели за постигането на голямата цел за „икономика и общество на знанието”. Късметът може да ни споходи, ако подкрепим и предприемчивите и им дадем шанс да излязат по-силни от кризата. И най-сетне, но особено важно по значение - успяваща България означава справедливо и солидарно общество; означава повече мисъл и грижи за бедните, безработните; за всички онези, които не могат да правят планове за годината, защото живеят за днешния и в неизвестност за утрешния ден. Когато си пожелаваме крепко здраве, нека не забравяме, че то не може да е просто късмет от ритуалната пита, а трябва да е първа грижа, приоритет за онези, които сме призвани по волята на народа да ръководим държавните дела. В празничната вечер по традиция сме със семействата си, с приятелите, с любимите си хора. В тези мигове нека си пожелаем повече уважение и грижи за нашите възрастни родители; признание за техния труд. Показахме, че солидарността е дълбоко присъща на българската общност, като дарихме отново надежда на деца в беда чрез кампанията „Българската Коледа” и много други благородни инициативи. Но и като общество, и като държава ние дължим още много на децата - и на тези в неравностойно положение, и на способните, на даровитите ни млади хора, които заслужават повече подкрепа и възможности за образование и реализация. Новогодишната нощ ни изпълва с радостни очаквания и добри чувства. Иска ми се да вярвам, че ще запазим и пренесем напред тази добросърдечност, която като дебелите преспи на януарския сняг ще покрие грубостта, озлоблението, враждебността. И тогава може би няма да гледат на нас като на най-тъжното място на света. Нашето общество е разнолико - в социален, религиозен и етнически смисъл. Нека си пожелаем да има все повече взаимно уважение и единство в разнообразието на обичаи и традиции. Изпращаме нашия новогодишен поздрав за всички, които са далеч от Отечеството, но живеят с мисълта за утвърждаване на българското, за изграждане позитивния образ на България.

Драги сънародници,

Да си пожелаем мир, стабилност и сигурност на държавата ни; на институциите - разум и отговорност, идеи и действеност за доброто бъдеще на България!
Да укрепваме националното си самочувствие и достойнство, да разширяваме доверието между нас и нашите съюзници, партньори, приятели, съседи!
Нека през новата 2011 година да се сбъднат желанията и мечтите ни!
Нека новата година да е мирна и благодатна за България!
Да ни е честита 2011 година!

И така нататък, и прочие, и так далее, и ала-бала - все от този дух. Непостижим обаче е в бълването на баналности - трябва да му признаем това качество. А знаете ли кой, или какви хора са ненадминати в бълването на баналности, в безсмисленото повтаряне все на едни и същи общи приказки? Ще ви кажа ако не се сещате в момента:

В бълването на убийствени по скучността си общи приказки най-добри са фалшивите, лицемерните хора; точно затова такива няма какво да кажат или не могат да кажат нещо истинско и вълнуващо, нещо, трогващо душата. Само неискреният, а също и безчувственият човек може да си позволи лукса да се гаври така със словото, с думите: щото думите ни са дадени да изразяваме с тях чувства и мисли, а какви мисли и чувства може да има фалшивият, недостоен, лицемерният човек, чиято единствена грижа е да крие истинските си мисли и чувства?! Ето защо не се чудете защо Гоце ни е така банален: той съвсем не смее да каже онова, което мисли, щото ако го каже, ще настъпи скандал, вещаещ края на света. Мислите и чувствата на наш Гоце не са за казване. Ето поради това изпеченият лъжльо като него няма друг избор освен да бъде неискрен, т.е. да лъже, да говори обратното на това, което всъщност и в действителност мисли. Той мисли обратното на това, което казва. Така правят лъжльовците, опорочените, фалшивите хора. Искате ли да проверим какво по-точно мисли наш Гоце в най-дълбоките гънки на опорочената си от толкова много фалш и лъжи душа? Ето, заповядайте, просто трябва да обърнем наопаки смисъла на изречените от него думи - ако тук изобщо думата "смисъл" изобщо може да се употреби; та ето какво се получава от казаното от наший любимий президент снощи:

Недраги ми сънародници - усещате ли как ви презирам и мразя?! От всяка моя дума вее моето пълно презрение към вас. Прочее, не сте ми никакви сънародници, щото аз съм гражданин на СССР, на империята на злото, наречено комунизъм, аз съм жител на планетата на ченгесариата, на кагебизма, на чекизма, на лъжльовците, разбойниците, крадците и прочие. Започнах с това, защото то е водещото, което като червена нишка пронизва това, което по-надолу искам да изрека, ала, понеже съм непоправим лъжец, ще кажа точно обратното на това, което всъщност изпитвам; но който разбира ще схване, че аз мисля ето това:

Когато си пожелаваме късмет и успехи, нека да помним, че те идват тъкмо като новогодишен подарък, но само за "наште", а не за всички, както си мислите вий, непоправимите наивници. Благополучието на България изобщо не е постижимо, щом продължавате да търпите комунистическата напаст, която аз символизирам вече толкова години. Ние нямаме и никога не можем да имаме разбирателство и единение като народ, като общност.

Успехът ни - на нас, комунистите, не, разбира се на вас, баламите, на вас, вечно прецаканите! - е възможен, ако се осъзнаем като нация, която не е заложник на миналото, в което ние ви колехме и бесихме като овце, а вий мълчахте подло и тъпо. Ние, комунистите, мислим за държавата си не иначе, а само с хоризонта на властническите ни мандати, от от избори до избори - проклета да е шибаната демокрация, която ни принуди да си играем на мандати и избори, но всъщност все ний, комунистите, ви управляваме де, не си мислете, ще ще ви изпуснем от пръстите си, впити в гърлото ви. Затуй ние искаме вдигнем погледа и си поставим по-амбициозни цели: да унищожим демокрацията напълно, да изкореним свободата, да продължим да правим нашата България най-жалката и най-бедната страна не само в Европейския съюз, щото, за щастие, имаме най-простия и търпелив народ на света.

Успехът ни е постижим, но само ако в духа на националната традиция и на антиевропейската политика не само не подкрепим хората на духовността, но и, както винаги сме правили, никога не сме ги и подкрепяли, напротив, тикали сме ги там, на кучето в... знаете добре къде. Разбира се, за "хора на духа" сме ви пробутвали жалки отрепки като моите приятели Левчев, Дончев, Пантев, Гранитски и прочие, вий ги знаете де, да не изброявам сега тая лакома моя свита, щото чуят ли си имената, ушите им веднага ще щръкнат, ще си помислят, че ги каня на нови и нови приеми и банкети. Щото ако може, тая напаст от хрантутници ще се пръсне от ядене на моите банкети - тия наши "хора на духа"!

Те били тези, които могли да бъдат двигатели за постигането, представяте ли си, на голямата цел за „икономика и общество на знанието”! Глупости на търкалета: те вече не могат да са двигатели на собствените си шкембета, та на нещо друго ли да са двигатели?! Двигатели са само не лакомите си ченета, които могат да разкъсат и оплюскат цели глигани и печени прасета, които аз, с ей-тия две ръце, им убивам из резерватите на България, та да плюскат колкото могат - и още повече от това даже.

А вий, драги наивници, продължавайте да си мислите, че късметът можел да ви споходи само ако подкрепите предприемчивите и им дадете шанс да излязат по-силни от кризата. Няма такова нещо: само ний, комунисто-ченгетата, ще имаме винаги успех, а пък вий, балъците, идете по дяволите, майната ви най-после! Къде ще се сравнявате с нас бе, идиоти, вий чувате ли се какво говорите?!

И най-сетне, но особено важно по значение - успяваща България изобщо не означава справедливо и солидарно общество. Да ви пикая на "солидарността", не разбрахте ли най-после, че всички тия приказки са само за да ви хвърлям прах в очите?! Ний, таваришчите, като всяка мафия, сме солидарни само за да ви грабим колкото се може повече. Плюя на тия приказки, а именно да живеем "с повече мисъл и грижи за бедните, безработните"; да мрат бедните и безработните, майната им, я вижте аз самият как просперирам, цъфтя, печеля и раста във всичките тия години на кризи, а пък те нека да мрат! Да мрат всички онези, които не могат да правят планове за идващата година, защото живеят за днешния и в неизвестност за утрешния ден: ами така им се полага, като са балъци, като не са избраници на късмета и случая, каквито сме ний, щастливците, избраниците на БКП-БСП-ДС-КГБ!

Когато си пожелаваме крепко здраве, нека не забравяме, че то не може да е просто късмет от ритуалната пита, а е последна грижа, приоритет за онези, които сме призвани по волята на народа да ръководим държавните дела - но само когато искаме да ви се мазним, сиреч, да ви залъгваме, мили ми тъпаци непоправими! В празничната вечер по традиция сме със семействата си, с приятелите, с любимите си хора: ето, при мен са Зорка, синът със снахата, на които им подарих мезонетче в Париж, приятелите ми Манджуков и Гергов, които на мен самия какво подариха не мога да ви кажа, щото ще ви стане лошо. В тези мигове нека си пожелаем повече уважение и грижи за нашите възрастни родители; "нашите", чухте ли, не вашите, драги ми балъци!

Показахме, че идиотизмът е дълбок присъщ на българската общност, щом още никой не ме е освиркал за моята лицемерна кампания „Българската Коледа” и много други "благородни" инициативи, целящи да ви направят пълни кретени. Аз, примерно, що не дарих пушката си за 50 000 евра на бедните дечица, ала призовавам вас, балъците, да си дадете и последното левче, гледайте мен бе, идиоти?! А последното ви левче, разбира се, изобщо няма да отиде при сирачетата, а ще бъде оплюскано от организаторите на моите кампании, посветени на пълното довидиотяване на балъци като вас, мои скъпи ми "сънародници".

Но и като общество, и като държава ние дължим още много на децата - и на тези, тъй да се рече, в неравностойно положение, и на способните, на даровитите ни млади хора, които заслужават повече подкрепа и възможности за образование и реализация. Та как иначе: нали на мястото на старите, съвсем изкукали балъци трябва да додат нови, свежи балъшки сили! Нека да си пожелаем да се множат идиотите в тази страна, обречена на комунизъм - завинаги, за вечни времена!

Новогодишната нощ ни изпълва нас, управляващите от ДС и от народната милиция, с които сега си поделяме властта, с най-радостни очаквания и добри чувства. Най-вероятно ще ви прецакваме още много пъти, ще си играем игричките, а вий даже няма и да се усещате що става! Иска ми се да вярвам, че ще запазим и пренесем напред тази "добросърдечност", с която ще ви правим на пълни идиоти. Нека дебелите преспи на януарския сняг покрият така, че да не се виждат изобщо грубостта, озлоблението, враждебността, презрението, което изпитваме към вас, стадото, наречено "български народ", което ний го стригахме десетилетия наред, а пък то още не се е усетило. И когато ви направим тотално впростачени зомбита, тогава може би ще престанат да гледат на България като на най-тъжното място на света.

Нашето общество изобщо не е разнолико - в социален, религиозен и етнически смисъл. Вий, откровено казано, все сте си овце - независимо какви сте иначе. Затова нека си пожелаем да се заблуждаваме още по-ефикасно за това, че ний, избраниците на късмета, дето ви управляваме, и вий, стадото от балаци, уж взаимно сме се били уважавали. Нека да има единство в разнообразието на обичаи и плодотворните традиции, благодарение на които сме ви прецаквали толкова много години - и явно ще ви прецакваме още много лета занапред.

Изпращаме също нашия новогодишен поздрав за всички, които са далеч от Отечеството: благодарим ви, че напуснахте България, че се отървахме от вас! Щото като я напуснахте, у нас остана само покорното стадо от немислещи и претръпнали на униженията малоумници. Живейте си колкото искате навън, не се връщайте никога. Майната ви на мисълта за утвърждаване на българското, за изграждане позитивния образ на България. Е, лошо нема, но помнете, че това са само приказки за балъци, ония, непоправимите, дето останаха и няма да напуснат страната, щото са едни страхливци.

Драги сънародници,

Да си пожелаем мир, стабилност и сигурност на държавата ни - та да ви крадем още колкото имаме сили! На институциите - разум и отговорност, идеи и действеност за доброто бандитско бъдеще на България!

Да укрепваме националното си малочувствие и недостойнство, да стесняваме колкото се може повече доверието между нас и между нашите "съюзници", "партньори", "приятели", съседи!

Нека през новата 2011 година да се сбъднат желанията и мечтите ни, а именно, вий да сте балъците, дето не се усещат, а пък ний, хитреците, да ви доим колкото се може повече, и то още много години занапред!

Нека новата година да е мирна и благодатна само за нас, а пък вий, идиоти, продължавайте да си мислите, че сте свободни хора и - пфу! - граждани, живеещи в демократична страна!

Да ни е честита 2011 година! Нали разбрахте, казвам "ни", на нас, не на вас! Майната ви най-после, що се занимавам с вас, ами не отида на трапезата да му ударя още една руска водчица?!

Точно това всъщност каза Гоце снощи, ама го каза наопаки на това, което всъщност мисли. Ала аз, бидейки психолог, се опитах да разнищя душичката му, подлата му душица, която едно мисли, а говори точно обратното. И затуй пренаписах речта му съобразно истината, която все пак и за нас, българите, нещичко трябва да означава. Защото ако продължаваме да се оставяме все така безропотно на лъжата и на наглите лъжльовци, добро няма да видим никога!

А ето сега и моето истинско пожелание към вас, дето прочетохте тоя мой словесен опус: да правим в 2011 година всичко, което е по силите ни, та колкото се може повече наши сънародници да прогледнат, да се отърсят и погнусят от лъжата, дето се шири около нас, да почнат да се вълнуват само от истината, да се почувстват горди и свободни хора, способни да се борят за правата и достойнството си, произтичащо от това, че сме человечески същества! Това да се сбъдне за колкото се може повече българи и съвременници, друго не ни трябва. Защото другото ще дойде по неизбежност, стига ний да сме си на мястото!

Добави в Svejo