Изнесеното в две публикации от тази сутрин (виж: Как Студентски град стана Градът на греха и също така Държавата на греха) не се нуждае от особен коментар. Или от задаване на въпроси от рода на този: а защо властта, защо "народний херой" Бойко не се намеси, та да изтика мутрите на Маджо (приближен на самия президент Гоце Първанов, негов сътрапезник!) от Студентския град примерно?Аз лично смятам, че ненамесата на управляващите - тия, пък и предишните, също така и още по-предишните, от царското управление - е още по-красноречива от евентуална намеса: властта, държавата, от една страна, и мафията, от друга, у нас са едно и също нещо. Допуснахме да ни управляват мутри и мафиоти, ето това направихме. Трябва да си неспасяем идиот да вярваш, че някога гарван гарвану око може да започне да вади! Но изглежда у нас неспасяемите наивници (да не употребявам по-тежка дума) се преобладаващо мнозинство. Мутренската държава и мутренската култура воглаве с медиите у нас правят нужното за да произвеждат идиоти, простаци и наивници в изобилие.
Нашата днешна така окаяна, поставена на колене и унизена демокрация е вече мутренска демокрация, пък трябва да вземем предвид и това, че властващите мутри - вече и на държавни постове, а пък и като феодални владетели на отделните територии, като този Маджо - са просто слуги, маши, патерици и и пр. на истинския господар на тази страна: комунистическата - руско-българска и ченгесаро-кагебистка - мафиотска олигархия. Това е положението. Това е истинският октопод, от който отърване няма.
Довели сме нещата дотам, че единствената ни надежда вече даже не е и Европейският съюз - нашите мутри май се сработиха и с него; единствената ни надежда в момента е... американският посланик в София! Доста крехка надежда, щото ний за Америка едва ли можем да сме важни при положение, че тя има на главата си проблемите на целия свят, при това в момента я ръководи един, за жалост, твърде слаб и безхарактерен президент.
Докато не осъзнаем, че само ние самите, българите, гражданите, автентичните демократи - не някой друг, само ний самите! - сме и трябва да бъдем единствената надежда за поправяне на положението в нашата страна; само ние сме и трябва да бъдем силата, която, ако възроптаем както подобава, но не само това, но също и ако сме твърди в предстоящите борби, може да променим, с много тежести и усилия, тежката обстановка. За която всички ние, така или иначе, плащаме - с бедността си, с униженията си, с безперспективността си.
В най-новата българска история след 1989 година само един път държавата, в лицето на правителството на СДС, на правителството на Иван Костов, има смелостта да се опълчи срещу мафията и да поведе война срещу нея. Мафиотите и техните политически приятели и представители от БСП, ДПС и вся осталная сволоч надоха вой и писъци до небесата и се разкрещяха така, сякаш някой ги коли. Медийни слуги на мутро-мафията ни като Кеворкян, Слави Трифонов и останалата гмеж, срещу щедро заплащане, естестествено, не алтруистично, почнаха най-мръсната кампания по оплюване и окалване на Костов и на СДС, която още не е престанала.
И мафията успя, усилията й не отидоха напразно: доведе си за целта послушен управник чак от Мадрид, който осигури простор за нов възход на мафията ни. Времето на Симеон (със "силна ръка" в лицето на новопроизведений генерал Бойко Борисов!) стана такова златно време за разцвета на мафията ни, което може да се сравни само с времето на разцвета на бандитизма по времето на печално известния Беров (1993-94 година).
Такива ми ти работи. Нещата, за които пиша, съвсем не са безобидни. Трябва да се стреснем, да осъзнаем какво става, да възроптаем, да се надигнем, пълни с решимост за борба, да направим нужното и максималното, и даже още повече от това, за да умием образа на поруганата българска демокрация.
Разбра се поне едно: ако ний, гражданите, не сме си на мястото, наглеците се разпищолват и тържествуват. Но ако ний си застанем на мястото, те ще се разбягат като плъхове.
Защото в нас е силата. Но преди това ние, гражданите, трябва да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си. Ако не го сторим, горко ни...
11 коментара:
Трудна работа, да не казвам невъзможна:(
При нас те се три в едно, при това не без външна благословия
Хубаво казано, ще добава още няколко щрихи хладен анализ.
Първо диагнозата на посткомунистическото общество, което наблюдаваме в най-чиста форма в Русия и във все пак по-омекотен вариант в Източна Европа, вкл. в България. Бившият полковник от КГБ Виктор Калашников казва по този повод:
„Струва ми се, че има общо неразбиране на основни неща по отношение на Русия. Вижте, в Русия няма корупция. Западните анализатори съвсем не разбират начина на вземане на политически решения в Москва. Корупция е, когато имаме нормално работеща държавна машина и някои хора нарушават закона и продават позицията си, за да спечелят лично пари. В Русия ситуацията е напълно различна. В Съветския съюз имаше строга дисциплина сред номенклатурата, която я поддържше ефективна по свой начин. Днес в Русия положението е по-различно (ще си позволя да не съм съвсем съгласен с Калашников, според мен днешното състояние е директно продъжение на предишното, но както и да е – Бел. на прев.). Наричаме го солидарност на престъпната организация. Да станеш част от ръководния елит означава да станеш част от престъпния бизнес. Тази връзка е по-силна и по-строга, отколкото в съветски времена. Така например...на мен ми предложиха директорско място в една компания...Ако приемеш, ми казаха, това ще е окончателно. Ще бъдеш замесен в злоупотреби и кражби и ще станеш един от нас, и няма връщане назад. На мен самия ми беше ясно, че това е еднопосочен билет. Така че налице е не корупция, а криминална организация...абсолютно несъвместима с това, което Западът разбира под нормална политика и нормален бизнес. Това е трагедията на Русия днес - че тя се управлява от истински гангстери, които са заплаха за света. Не корупция, а криминална организация е превзела една огромна страна...Да се мисли, че органите на властта в Русия пряват това или онова, е заблуда. Има само една класа, едно огромно криминално предприятие, което държи цялото общество...А когато западните бизнесмени и политици се забъркват с елита на руската мафия, както става, няма измъкване...Те са закупили прословутия еднопосочен билет и няма връщане назад.”
Този модел Русия интензивно експортира както в Източна Европа, включително в България, така и, както виждаме, на Запад и постепенно оплита целия свят в своите мрежи. Една от големите заблуди е да се смята, че има например БЪЛГАРСКА мафия. Това е един съвсем изкуствен феномен, натрапен и наложен на България от Русия. Ако не беше руската мафия зад българската, последната никога нямаше да се появи и никога нямаше да просъществува. Затова КЛЮЧОВИЯТ ВЪПРОС НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА Е РУСКОТО ВЛИЯНИЕ В СТРАНАТА. Между другото това според мен е основната причина за неудовлетвореността на българите от демокрацията. Българите на интуитивно ниво чувстват, че са европейци, че БЪЛГАРИЯ ИМ ПО-ГОЛЯМ ПОТЕНЦИАЛ, ЧЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ, но същевременно виждат, че този потенциал по непонятни за тях причини НЕ СЕ РЕАЛИЗИРА.
Само че на това можем да противопоставим една друга парадигма – да я наречем условно „парадигма на беглеца от КГБ Анатоли Голицин”. Голицин предупреждава, че комунистите още през 1960 са приели дългосрочна стратегия за заблуда на Запада, която ще доведе до мнима либерализация на Изтока с последваща конвергенция на Изтока и Запада, но под диктата на Изтока. Ако погледнем на света през тази призма, нещата продобиват съвсем други измерения. Ние не само не стоим на прага на края на историята, не само че Изтокът не е рухнал, а точно обратното – ЗАПАДЪТ Е В ПРОЦЕС НА БЪРЗО РАЗЛОЖЕНИЕ И НЕГОВОТО РУХВАНЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДСТОИ. И наистина има много и ясни индикации, че това е така: икономическото и морално пропадане на Запада, неговата дестабилизацията чрез тероризъм (всичко част от стратегията на Москва), всеобщото настъпление на комунизма в Третия свят и т.н.
Разбира се, народите на Източна Европва не желаят комунизъм и зависимост от Москва и непрекъснато яростно се опитват да се освободят от руската хватка. На моменти това им се отдава донякъде и за малко: Качински в Полша, Костов в България, Юшченко в Украйна, Саакашвили в Грузия и т.н. Но успехът, както виждаме, е само частичен и временен и едва ли променя съществено общата картина.
В мисленето на Голицин окончателният сблъсък предстои, и той вероятно все пак ще бъде военен, след като се видя, че мирната конвергенция не можа да доведе комунистите докрай - до мечтаното световно гоподство. Затова стратезите смениха Елцин с Путин, който в съюз с Китай да подготви нещата за подобно развитие. Да, на някой им е трудно да си представят ЕС и САЩ, подчинени и окупирани от Русия и Китай, но по всяка вероятност точно това са плановете.
Ето защо всеки може да си избере в какъв свят предпочита да живее – „фукуямов” или „голицинов”. Мисля, че всички демократи бихме предпочели Фукуяма да е прав. Само че има прекалено много индикации, че реалността за съжаление с ПО-БЛИЗКА ДО ГОЛИЦИН. Може, разбира се, този мрачен анализ да е съвсем погрешен и да сме свидетели на последните издихания на комунизма пред ерата на всеобщата любов и мир. Само че какво, ако Голицин все пак е прав?
Българите след 1989 наистина СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ, но както се казва, това не преля в „отворени институции” и истинска демокрация. Те гласуваха непрекъснато за правителства, които се представяха за десни и прозападни, но резултатът беше обратен - все по-голямо обвързване с Русия. Дори бившият вече престолонаследник Симеон се оказа произточен, а не прозападен! Е, по-голям шок от това е трудно да си представим. Няма какво да виним хората, те бяха пълни „с решимост за борба”, но след толкова много разочарования се поумориха. И българите накрая решиха, че причините трябва да се търсят у тях самите като народ, че те просто не са в състояние да излъчат качествен прозападен политически елит. Истинската причина обаче, която те не осъзнават е, че РУСИЯ СПЪВА С ВСИЧКИ СИЛИ ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА И МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА НА БЪЛГАРИЯ, А БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ПРЕДИ, И СЛЕД 1989 С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ СА ЖАЛКИ МАРИОНЕТКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОБОТИ НА МОСКВА.
И тук е моментът да обърнем внимание на по-голямата картина. Западът, но и мнозина анткомунисти на Изток и повечето сериозни анализатори на Изток сякаш живеят в един – нека го наречем „фукуямов свят” - на името на философа Франсис Фукуяма. Известно е, че той през 1992 обяви „края на историята”, окончателната победа на либералната демокрация и епохата на вечния мир. (Кант би се зарадвал на такава прогноза за „вечен мир”). Комунизмът според него е мъртъв, либералната демокрация е победила веднъж завинаги и историята в бъдеще ще е изключително скучна, ще има вече само досадна икономическа конкуренция между народите. Е, в Източна Европа хората са наясно, че комунистите успяха да си присвоят богатствата на тези страни, но и те мислят в рамките на парадигмата на Фукуяма, че е само въпрос на време „ние, гражданите,... да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си.”.
Само че на това можем да противопоставим една друга парадигма – да я наречем условно „парадигма на беглеца от КГБ Анатоли Голицин”. Голицин предупреждава, че комунистите още през 1960 са приели дългосрочна стратегия за заблуда на Запада, която ще доведе до мнима либерализация на Изтока с последваща конвергенция на Изтока и Запада, но под диктата на Изтока. Ако погледнем на света през тази призма, нещата продобиват съвсем други измерения. Ние не само не стоим на прага на края на историята, не само че Изтокът не е рухнал, а точно обратното – ЗАПАДЪТ Е В ПРОЦЕС НА БЪРЗО РАЗЛОЖЕНИЕ И НЕГОВОТО РУХВАНЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДСТОИ. И наистина има много и ясни индикации, че това е така: икономическото и морално пропадане на Запада, неговата дестабилизацията чрез тероризъм (всичко част от стратегията на Москва), всеобщото настъпление на комунизма в Третия свят и т.н.
Разбира се, народите на Източна Европва не желаят комунизъм и зависимост от Москва и непрекъснато яростно се опитват да се освободят от руската хватка. На моменти това им се отдава донякъде и за малко: Качински в Полша, Костов в България, Юшченко в Украйна, Саакашвили в Грузия и т.н. Но успехът, както виждаме, е само частичен и временен и едва ли променя съществено общата картина.
В мисленето на Голицин окончателният сблъсък предстои, и той вероятно все пак ще бъде военен, след като се видя, че мирната конвергенция не можа да доведе комунистите докрай - до мечтаното световно гоподство. Затова стратезите смениха Елцин с Путин, който в съюз с Китай да подготви нещата за подобно развитие. Да, на някой им е трудно да си представят ЕС и САЩ, подчинени и окупирани от Русия и Китай, но по всяка вероятност точно това са плановете.
Ето защо всеки може да си избере в какъв свят предпочита да живее – „фукуямов” или „голицинов”. Мисля, че всички демократи бихме предпочели Фукуяма да е прав. Само че има прекалено много индикации, че реалността за съжаление с ПО-БЛИЗКА ДО ГОЛИЦИН. Може, разбира се, този мрачен анализ да е съвсем погрешен и да сме свидетели на последните издихания на комунизма преди ерата на всеобщата любов и мир. Само че какво, ако Голицин все пак е прав?
Българите след 1989 наистина СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ, но както се казва, това не преля в „отворени институции” и истинска демокрация. Те гласуваха непрекъснато за правителства, които се представяха за десни и прозападни, но резултатът беше обратен - все по-голямо обвързване с Русия. Дори бившият вече престолонаследник Симеон се оказа произточен, а не прозападен! Е, по-голям шок от това е трудно да си представим. Няма какво да виним хората, те бяха пълни „с решимост за борба”, но след толкова много разочарования се поумориха. И българите накрая решиха, че причините трябва да се търсят у тях самите като народ, че те просто не са в състояние да излъчат качествен прозападен политически елит. Истинската причина обаче, която те не осъзнават е, че РУСИЯ СПЪВА С ВСИЧКИ СИЛИ ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА И МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА НА БЪЛГАРИЯ, А БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ПРЕДИ, И СЛЕД 1989 С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ СА ЖАЛКИ МАРИОНЕТКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОБОТИ НА МОСКВА.
И тук е моментът да обърнем внимание на по-голямата картина. Западът, но и мнозина анткомунисти на Изток и повечето сериозни анализатори на Изток сякаш живеят в един – нека го наречем „фукуямов свят” - на името на философа Франсис Фукуяма. Известно е, че той през 1992 обяви „края на историята”, окончателната победа на либералната демокрация и епохата на вечния мир. (Кант би се зарадвал на такава прогноза за „вечен мир”). Комунизмът според него е мъртъв, либералната демокрация е победила веднъж завинаги и историята в бъдеще ще е изключително скучна, ще има вече само досадна икономическа конкуренция между народите. Е, в Източна Европа хората са наясно, че комунистите успяха да си присвоят богатствата на тези страни, но и те мислят в рамките на парадигмата на Фукуяма, че е само въпрос на време „ние, гражданите,... да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си.”.
Само че на това можем да противопоставим една друга парадигма – да я наречем условно „парадигма на беглеца от КГБ Анатоли Голицин”. Голицин предупреждава, че комунистите още през 1960 са приели дългосрочна стратегия за заблуда на Запада, която ще доведе до мнима либерализация на Изтока с последваща конвергенция на Изтока и Запада, но под диктата на Изтока. Ако погледнем на света през тази призма, нещата продобиват съвсем други измерения. Ние не само не стоим на прага на края на историята, не само че Изтокът не е рухнал, а точно обратното – ЗАПАДЪТ Е В ПРОЦЕС НА БЪРЗО РАЗЛОЖЕНИЕ И НЕГОВОТО РУХВАНЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДСТОИ. И наистина има много и ясни индикации, че това е така: икономическото и морално пропадане на Запада, неговата дестабилизацията чрез тероризъм (всичко част от стратегията на Москва), всеобщото настъпление на комунизма в Третия свят и т.н.
Разбира се, народите на Източна Европва не желаят комунизъм и зависимост от Москва и непрекъснато яростно се опитват да се освободят от руската хватка. На моменти това им се отдава донякъде и за малко: Качински в Полша, Костов в България, Юшченко в Украйна, Саакашвили в Грузия и т.н. Но успехът, както виждаме, е само частичен и временен и едва ли променя съществено общата картина.
В мисленето на Голицин окончателният сблъсък предстои, и той вероятно все пак ще бъде военен, след като се видя, че мирната конвергенция не можа да доведе комунистите докрай - до мечтаното световно гоподство. Затова стратезите смениха Елцин с Путин, който в съюз с Китай да подготви нещата за подобно развитие. Да, на някой им е трудно да си представят ЕС и САЩ, подчинени и окупирани от Русия и Китай, но по всяка вероятност точно това са плановете.
Ето защо всеки може да си избере в какъв свят предпочита да живее – „фукуямов” или „голицинов”. Мисля, че всички демократи бихме предпочели Фукуяма да е прав. Само че има прекалено много индикации, че реалността за съжаление с ПО-БЛИЗКА ДО ГОЛИЦИН. Може, разбира се, този мрачен анализ да е съвсем погрешен и да сме свидетели на последните издихания на комунизма преди ерата на всеобщата любов и мир. Само че какво, ако Голицин все пак е прав?
И да добавя: „ако ний, гражданите, не сме си на мястото, наглеците се разпищолват и тържествуват. Но ако ний си застанем на мястото, те ще се разбягат като плъхове.”
Звучи добре, но е доста опростенчеко. Никога и никъде в историята не управляват „гражданите”, „народът”, „масата” или „тълпата”. Управляват политиците, правителството, даже „държавата”, така да се каже. Борбата срещу мафията не е задача на гражданите, а на ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Не гражданите уволняват, арестуват, обвиняват, осъждат и т.н., а ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Нещо повече: правителства се избират не за друго, а за да ВОДЯТ народа, да са авангард, да посочват пътя и целите. Странно би било, ако гражданите си избират правителство, което впоследствие те самите трябва, така да се каже, да ПОДБУТВАТ, ДА ГО НАСОЧВАТ В ПРАВИЯ ПЪТ. Както отбелязах, българите стояха най-много на улицата от всички източноевропейци. Между другото с това митът и клишето за „робската психика” е разбит (за което открай време се чудя откъде са се взели, може би тук пак има пръст КГБ - хаха). Не би могли и да бъде другояче. Народ, който е живял 180 г. под византийско и 500 г. под турско робство и е вдигал безброй въстания за свобода, давайки при това хиляди жертви, не може да бъде друг, освен свободолюбив. Аз дори бих казал, че ако има характерно качество на българина, това е неговото СВОБОДОЛЮБИЕ, стигащо до анархизъм. Та българите освен това упорито гласуваха за правителства, за които смятаха, че ще ги изведат на правия път. Никой не е гласувал съзнателно за мафията (освен, разбира се, самата мафия), точно обратното. Кулминацията беше вотът 2001 за Симеон. Нима българите гласуваха за него, за да даде път на мафията и да обвърже България отново с Русия? Естествено, че не. Само че, би могъл да възрази някой, защо не прозряха, че зад него стои мафията? Ами защото за това се изисква огромна политическа култура, каквато просто не може да изискваме от повечето хора. Кой би могъл да предположи, че българският цар е агент на КГБ? Ами защо украинците гласуваха за Янукович? Ето, аз им казвам да гласуват за Юшченко. И какво от това? Юшченко е дискредитиран от КГБ. А поляците? Ами аз им казвам да гласуват за Качински, не за промосковския Комаровски. И каква полза? Ами американците? Аз им казвам да гласуват за Маккейн, не са левия (комунист) Обама. Но и там апелите нямат никакъв ефект. Такива са хората.
И сега в България. Какво точно се очаква от българите? Те гласуваха за ГЕРБ, ЗА ДА СЕ БОРИ ГЕРБ СРЕЩУ МАФИЯТА. Е, сега са разочаровани. Тогава да излязат на улицата „да се борят”! Добре, ще направят митинг или демонстрация. И какво от това? Рано или късно всичко пак опира до гласуване, и то до ПРАВИЛНОТО ГЛАСУВАНЕ. Защото НЕ МИТИНГИТЕ като такива ЩЕ ПРЕБОРЯТ МАФИЯТА, А ПРАВИТЕЛСТВОТО. Трябва следователно след митингите да се излъчи „правилното” правителство. Това може да е само такова на СК. Само че СК е дискредитирана от КГБ. Тогава дайте рецепта как да се преборим с влиянието на КГБ и да убедим българите, че СК заслужава тяхното доверие, че само там има качествени и можещи хора. Как да стане това?
Между другото и интересно да се види какви сценарии се въртят в главите на другарите. Председателката на Левите, т.е. посткомунистите в Германия, др. Гезине Льоч каза тези дни на глас онова, което може би стратезите в Москва и Пекин си мислят тайно:
„Да допуснем, че еврото като валута през следващите две години загине, че ЕС се разпадне, че САЩ не могат да излязат от икономическата криза и при следващите президентски избори паднат в ръцете на радикално-фундаменталистки християни. Че климатът се промени драматично, Гълфстрийм се охлади, потоци от бежанци нахлуят в „крепостта Европа” и ни попитат дали за целия този заплетен куп проблеми имаме решение. Онзи, който твърди, че за този сценарии има готова стретегия в чекмеджето, е лъжец.”
Но според другарката Льоч има решение на проблемите и това е КОМУНИЗМЪТ – светлото бъдеще на човечеството.
Така че нека хората вярват, че комунистите вече на са комунисти...
Публикуване на коментар