Във Фейсбук един приятел, Атанас Гончев от Русе, написа важен според мен коментар по повод на публикация в блога под заглавие Прогизнали сме от безразличие и безчувственост, обезчовечили сме се. Предимно за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ публикувам както неговото изказване, така и моя отговор:
... Но назряват процеси, настъпват събития, които Те няма да могат да контролират, нито да управляват. А що се отнася до последни статии в блога ти, ще се задоволя с един кратък коментар: кажи ми кои са приятелите ти, сиреч ортаците ти, за да ти кажа кой си!
На целия български народ, освен на блюдолюзците около хранилките на двете управляващи ни партийни централи, му светна и остана единствения спасителен път за многострадалното ни Отечество: пълно обединение на всички сили и Ново Начало, но не дирижирано, като това от 1989-а, въз основата на изстраданото ни великотърпеничество, чрез всички възможни легални форми на Съпротива. Ти го каза и предрече, ражда се гражданското общество и съпровождащия го Бунт на читавите, за да се роди нашата годност да живеем като хора на 21 век, а не в зората на дивия полукапитализъм-полуфеодализъм, какъвто сега е в структурно отношения целия ни обществено-икономически живот...
Над Българското небе скро ще започнат да изгряват лъчите на новото ни Слънце... Ти нееднократно, и в прав текст, и контекстово си го заявявал, че най-страшно е робството не под чужди, а налаганото от свои чрез чужди, защото истинският поробител остава скрит, а изпълнителят на неговата воля, нашенското мекере, благ, разговорлив, сговорчив, всеотдайно отдаден на каузата в полза роду, но освирепял в собствената си житейска каторга, защото е лишен от възможността да отстоява себе си като Човек. И мачка ли мачка...
Здравей!
... Иначе си прав напълно по оценката си за смисъла на случващото се у нас. Даже ще публикувам коментара ти, пък макар и кратък, в блога, за да се прочете от повече хора. Понеже трябва да правим всичко, за да се породи смислена дискусия около тия горещи проблеми, защото този е пътят за "избистряне" на мътилката, каквато представлява в днешно време т.н. "обществено съзнание" на гражданското ни общество. Трябва да се работи за проясняването на това съзнание и за освобождаването му от коварните илюзии и появяващите се на тяхна почва заблуди. В тази връзка искам да ти кажа един случай от всекидневието, който показва нещо основно по мое виждане.
Стоя си на опашка пред лекарския кабинет тия дни и си чакам реда. По едно време идват двама приятели, млади хора, единият явно има работа при лекаря, а другия е тръгнал с него да му прави компания. Почнаха да си говорят, единият сподели, че бил все пак радостен, че си бил намерил работа, пък макар и нископлатена, защото иначе било невъзможно да се живее. Оказа се, че заплатата му щяла да бъде мизерна, именно 300 лева; другият се усмихна и каза: "Е, поне за банички и за боза ще имаш, аз и за това нямам!". И в този дух си говореха, съвсем вяло, оплакваха се един другиму по добрия нашенски обичай.
По едно време разговорът им мина на тема политика; единият каза, че според него Бойко се дъни по всички линии, ето, страшна безработица, фръкнали нагоре цени, мизерни заплати и пенсии и пр. А другият изрече ония думи, заради които и всъщност се захванах да разказвам за тази случка; каза досущ следното:
"Абе проблемът не е в Бойко, другаде е. Бойко се мъчи да поправи каквото може, ама има заложени много "бомби със закъснител", които гърмят една по една. Предишните управници са заложили тия бомби, за да провалят Бойко. А той, горкият, се мъчи да оправя държавата, ала не той, а други са виновни за днешното положение! Заради именно "бомби със закъснител" Бойко е принуден да действа като пожарникар и да гаси пожар след пожар!"
Моя милост като чу това, се наежи и рече да се обади. Понеже момчето явно доста добре беше запомнило типичното оправдание на самия Бойко за тия "бомби със закъснител". На него, знайно е, все някой друг му е виновен; та аз благоволих да река следното пред възголемичката компания пред кабинета на нашето джи-пи по времето на грипната епидемия:
"Момче, ей заради тая наивност сме на това дережде. Все някой друг му бил виновен на наш Бойко. А той вече втора година управлява. Други управници за няколко месеца направиха така, че народът усети подобрение, имам предвид управлението след 1997 година, ала вие не го помните явно. Но проблемът е в това, че целокупната ни природопопулация е склонна да прехвърля вината все на някой друг, и затова по тази причина Бойко й се вижда така симпатичен. Да чакаме Бойко да има доблестта и да поеме отговорност е все едно да чакаме от умрял писмо. Ще увърта и ще шикалкави до последно. Нашият народ си пада по шмекери на дребно и затуй си и патим. И ето, вече втора година народът изкупва вината за овчедушието си. Дъвчете си баничките с боза, преглъщайте, ама продължавайте да вервате на кумира си. Всяка наивност се заплаща твърде скъпо, даже с лихвите."
Ей горе-долу такива мисли развих там. Уплашените и психясали заради зимните си сметки граждани ме гледаха тъпо, само тук-там забелязах в очите на неколцина, че сякаш вдянаха що им рекох. Никой обаче не тръгна да оспорва думите ми. В тоя момент на мен ми дойде реда и влязох при доктора, та и да са коментирали нещо, не знам какво са казали, не чух.
Но мисълта ми е, че трябва много да се разговаря с обърканите хорица, щото ако се мълчи, излизане от душевното блато, в което сме затънали като народ, не се очертава в обозимо бъдеще.
... Но назряват процеси, настъпват събития, които Те няма да могат да контролират, нито да управляват. А що се отнася до последни статии в блога ти, ще се задоволя с един кратък коментар: кажи ми кои са приятелите ти, сиреч ортаците ти, за да ти кажа кой си!
На целия български народ, освен на блюдолюзците около хранилките на двете управляващи ни партийни централи, му светна и остана единствения спасителен път за многострадалното ни Отечество: пълно обединение на всички сили и Ново Начало, но не дирижирано, като това от 1989-а, въз основата на изстраданото ни великотърпеничество, чрез всички възможни легални форми на Съпротива. Ти го каза и предрече, ражда се гражданското общество и съпровождащия го Бунт на читавите, за да се роди нашата годност да живеем като хора на 21 век, а не в зората на дивия полукапитализъм-полуфеодализъм, какъвто сега е в структурно отношения целия ни обществено-икономически живот...
Над Българското небе скро ще започнат да изгряват лъчите на новото ни Слънце... Ти нееднократно, и в прав текст, и контекстово си го заявявал, че най-страшно е робството не под чужди, а налаганото от свои чрез чужди, защото истинският поробител остава скрит, а изпълнителят на неговата воля, нашенското мекере, благ, разговорлив, сговорчив, всеотдайно отдаден на каузата в полза роду, но освирепял в собствената си житейска каторга, защото е лишен от възможността да отстоява себе си като Човек. И мачка ли мачка...
Здравей!
... Иначе си прав напълно по оценката си за смисъла на случващото се у нас. Даже ще публикувам коментара ти, пък макар и кратък, в блога, за да се прочете от повече хора. Понеже трябва да правим всичко, за да се породи смислена дискусия около тия горещи проблеми, защото този е пътят за "избистряне" на мътилката, каквато представлява в днешно време т.н. "обществено съзнание" на гражданското ни общество. Трябва да се работи за проясняването на това съзнание и за освобождаването му от коварните илюзии и появяващите се на тяхна почва заблуди. В тази връзка искам да ти кажа един случай от всекидневието, който показва нещо основно по мое виждане.
Стоя си на опашка пред лекарския кабинет тия дни и си чакам реда. По едно време идват двама приятели, млади хора, единият явно има работа при лекаря, а другия е тръгнал с него да му прави компания. Почнаха да си говорят, единият сподели, че бил все пак радостен, че си бил намерил работа, пък макар и нископлатена, защото иначе било невъзможно да се живее. Оказа се, че заплатата му щяла да бъде мизерна, именно 300 лева; другият се усмихна и каза: "Е, поне за банички и за боза ще имаш, аз и за това нямам!". И в този дух си говореха, съвсем вяло, оплакваха се един другиму по добрия нашенски обичай.
По едно време разговорът им мина на тема политика; единият каза, че според него Бойко се дъни по всички линии, ето, страшна безработица, фръкнали нагоре цени, мизерни заплати и пенсии и пр. А другият изрече ония думи, заради които и всъщност се захванах да разказвам за тази случка; каза досущ следното:
"Абе проблемът не е в Бойко, другаде е. Бойко се мъчи да поправи каквото може, ама има заложени много "бомби със закъснител", които гърмят една по една. Предишните управници са заложили тия бомби, за да провалят Бойко. А той, горкият, се мъчи да оправя държавата, ала не той, а други са виновни за днешното положение! Заради именно "бомби със закъснител" Бойко е принуден да действа като пожарникар и да гаси пожар след пожар!"
Моя милост като чу това, се наежи и рече да се обади. Понеже момчето явно доста добре беше запомнило типичното оправдание на самия Бойко за тия "бомби със закъснител". На него, знайно е, все някой друг му е виновен; та аз благоволих да река следното пред възголемичката компания пред кабинета на нашето джи-пи по времето на грипната епидемия:
"Момче, ей заради тая наивност сме на това дережде. Все някой друг му бил виновен на наш Бойко. А той вече втора година управлява. Други управници за няколко месеца направиха така, че народът усети подобрение, имам предвид управлението след 1997 година, ала вие не го помните явно. Но проблемът е в това, че целокупната ни природопопулация е склонна да прехвърля вината все на някой друг, и затова по тази причина Бойко й се вижда така симпатичен. Да чакаме Бойко да има доблестта и да поеме отговорност е все едно да чакаме от умрял писмо. Ще увърта и ще шикалкави до последно. Нашият народ си пада по шмекери на дребно и затуй си и патим. И ето, вече втора година народът изкупва вината за овчедушието си. Дъвчете си баничките с боза, преглъщайте, ама продължавайте да вервате на кумира си. Всяка наивност се заплаща твърде скъпо, даже с лихвите."
Ей горе-долу такива мисли развих там. Уплашените и психясали заради зимните си сметки граждани ме гледаха тъпо, само тук-там забелязах в очите на неколцина, че сякаш вдянаха що им рекох. Никой обаче не тръгна да оспорва думите ми. В тоя момент на мен ми дойде реда и влязох при доктора, та и да са коментирали нещо, не знам какво са казали, не чух.
Но мисълта ми е, че трябва много да се разговаря с обърканите хорица, щото ако се мълчи, излизане от душевното блато, в което сме затънали като народ, не се очертава в обозимо бъдеще.
1 коментар:
Хубаво е така да се включваме или „вклиняваме” в разговорите по сократовски маниер и да насочваме хората към истината. Проблемът е обаче, че България, макар и неголяма страна, все пак не е с размерите един обозрим полис и е трудно да достигнеш всички. Освен това в рамките на шегата: знаем какво става със Сократ в крайна сметка – виждат му сметката. Може би хората не обичат да ги вкарват в правия път – хаха. Има тенденция да идеализираме античността, но политическите нрави на древните гърци, включително на демократична Атина, са били ужасни. Няма подлост и гадост, която да не е била извършена от древен грък.
Публикуване на коментар