Вървим към установяване на лидерска партийна диктатура от полицейско-популистичен и мафиотско-мутренски тип

ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ

Мечта на мутра от ГЕРБ: „Цялата нация да ми прави фелацио!!!”

Сега вече и заслепените от блясъка и безрезервната подкрепа, изразена от благородните функционери на Европейската Народна Партия, за мисията на ГЕРБ виждат с ума и сърцето си, че политическият режим в страната ни, преминал плавно и незабележимо от републиканско-демократичен в олигархично-деспотичен, върви твърдо към установяване на „лидерска” фашистка (партийна) диктатура от „полицейско-пролетарски” тип.

Вината за това изцяло лежи върху Президента на Републиката, който бездейства с предоставената му от Конституцията власт да се изяви като олицетворение единството на нацията и досега не е сезирал Конституционния съд с искане за тълкуване на чл.1(3) и чл. 11 от Конституцията на Република България, чл. 2 и чл.20(3) от Закона за политическите партии, чието грубо и системно потъпкване изправя държавата пред гибел.

Еднопартийният (фашистки) режим има своята дълбока целесъобразност. Той се налага с подкрепата на широките народни маси, водени от една незначителна част „нетърпелива” партийна интелигенцията, които не са в състояние да понасят повече дългия ред злоупотреби и издевателства над тях и тяхното национално съзнание и традиции. Историята на обществения политически опит показва, че подобни режими, дошли в името на възстановяване грубо потъпкани общочовешки ценности, нарушени граждански права или издевателства над националното самосъзнание, във всички случаи се израждат в най-вулгарни диктатури от „тоталитарен” тип, ако издигнатата на власт политическа партия се опита, с едноличен диктат, да установи правото на една корпоративна сила, вместо със всички сили да защитава общочовешкото право на народните маси. Политическата задача става лесна, особено когато народът е „запленен” от идеите за свобода, почтеност и честност в политическия живот, гарантирани от партийния Лидер, и наивно вярва, че демокрацията ще победи от само себе си, без постоянни и целенасочени граждански усилия, водени от масовото и просветено гражданско съзнание, издигнато до активно действие в резултат на системно политико-правно (само)образование и (само)възпитание.

Началото на подобни режими обикновено проличава по дребните процесуални нарушения на Конституцията и Законите на страната, тяхното превратно тълкуване под „доброжелателния” или „слисан” поглед на Държавния глава и Опозицията. Прилагането на подобна технология по-късно продължава с бясно оплюване на „политическия противник” от новите властници, имащи се за „добри, православни християни”, но бързичко забравили, че „трябва да се осъжда греха, а не грешника”.

Непрекъснатото и самоцелно законотворчество; създаването на закони, по чиито противоречиви предписания никой не живее в резултат и на занижен контрол; самото разбиране за закон в смисъл „изразяване волята на партийното мнозинство, защитаващо корпоративен интерес”, а не в смисъл „разумни правила за общо справедливо поведение”, твърде бързо довежда до отвращаване на гражданите от политиката, рязкото намаляване изборната активност, което прави още по-лесно удържане и разширяване политическата власт на Лидера. В края на краищата всички тези политически упражнения довеждат до установяване на твърд контрол над трите власти, подчинени на една единствена „партийна” воля, зад която обикновено стоят нелегитимни корпоративни сили. Подобни престъпни противоконституционни действия ние наблюдаваме вече „колко” години, а и днес сме свидетели на подобни опити, безрезервно и безогледно подкрепяни от партийни ръководства, съставени от агресивни гастрольори и номади, „спечелили” доверието на неграмотни партийни маси и купен „пролетаризиран” електорат.

Правителството на ГЕРБ беше съставено с нарушаване на конституционно установена процедура, което „никой” не забеляза. Остана без последствие и нашето възражение.

Образцово проведената кампания по успешно осъществяване връчения от Президента проучвателен мандат по-късно беше последвана от една парламентарна самодейност. Председателят на ПП ГЕРБ и председател на парламентарната им група, г-н Цветан Цветанов, прочете предложение до Народното събрание за избиране на г-н Бойко Борисов за
министър-председател на Република България. Малко по-късно кандидатът за министър-председател предложи структурни промени в Министерския съвет. На сайта на Народното събрание тази самодейност беше озаглавена така: „Народното събрание избра Бойко Борисов за министър-председател на Република България и одобри предложените от него структура и състав на Министерски съвет.” Това, меко казано, не отговаря на истината, която пък от своя страна се разминава с конституционните предписания.

Конституцията на Република България е пределно категорична:

«Чл. 84. Народното събрание: ... 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
...
Чл.99(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.»

За прозорливия наблюдател това «разминаване» можеше да послужи за сигнал, че се готви партиен поход за овладяване на всички власти, за което не се подбират средства...

И се започна тя, за да се стигне до... клоунадата «искане вот на доверие». Преди това Лидерът, той и министър-председател, плашейки народа с връщането на Тройната коалиция на власт, тръбеше наляво и надясно, че видите ли, ако Той си подаде оставката идва служебно правителство на Първанов. Това негово манипулативно внушение, напомнящо стила и методите на работа на силовите застрахователни групировки от най-добрите години на рекета, нямаше никакво конституционно основание, но «хвана дикиш» както сред ръководството на собствената му партия, така и в обществото на маститите «прависти-конституционалисти» в Народното събрание. И не се намери кой да поучи Министър-председателя, че при подаване на оставка от негова страна се повтаря конституционната процедура по чл.99 от Конституцията, която може да се провали само в случай, че той изкомандва робски покорните му «народни представители», които по Конституция са независими, «представляват не само своите избиратели, а и целия народ» и «обвързването със задължителен мандат е недействително» и им заповяда да напуснат Народното събрание.

Президентът автоматично не назначава служебно правителство, а провежда консултации с парламентарните групи и ще възложи на най-голямата от тях, тази на ГЕРБ, пак да посочи кандидат за министър-председател, комуто да връчи нов проучвателен мандат... и т.н. Прозира и желанието за установяване на «конституционен произвол» зад разбирането на Министър-председателя, че получаването «вот на доверие» Го оставя на спокойствие следващите шест месеца. Нищо подобно! Опозицията може да му иска вот на недоверие всяка седмица, ако намери за това достатъчно основание, стига да не се повтаря!

Министър-председателят очакваше с «вота на доверие» да подчини по-голяма част «чужди» народни представители, за да демонстрира партийни мускули, каквото направи пред лекари, учители, научни работници от БАН, университетски преподаватели, пенсионери... Тъкмо към това се ориентират стилът и методите на работа на неговите партийни структури, чиито ръководства системно нарушават чл. 20 (3) от Закона за политическите партии и наред с оказвания натиск върху независими бизнесмени, открито кадруват в държавната и общинска администрация, оправдавайки се с исканията на безпросветния си електорат и предизборните си обещания.

А самата симбиоза между финансовата олигархия и полицейската сила в областните ръководства на ПП ГЕРБ, повечето оглавявани от бивши директори на областни полицейски управления, познаващи както престъпния контингент, така и бизнес активността в района, и поддържането на масовата покупателна сила на нивото на санитарния минимум, говори за намерението на Лидера да овладее и удържи «до смърт» цялата власт в държавата «чрез пролетариата», тайната политическа цел на верните марксисти-ленинци.

Въпросът е: «Ще Му позволим ли??»

Автор: Никола Ников, инж., о.з. к.II р., 23.01.2011г., гр. Русе

Добави в Svejo