Паметникът на окупационната съветската армия в София“Дискусиите” около евентуалното демонтиране на паметника Съветската армия добиват истерични размери, дивиденти от което извличат само комунистите. Защо? Много просто. Популяризира и идеологизира се в нечувани размери едно типично сталинско произведение на ранното социалистическо “изкуство”, където единствен критерий май е била мащабността на проекта.
Морални аргументи срещу паметника има толкова много, колкото не могат да се изброят до утре. От абсурдността да се издигне паметник на армия агресор, окупирала страна стремяща се към мир, като се мине през уродливостта на монумента, та се стигне до унизителният факт, че това недомислие на ранния култ към личността, е в пъти по-високо от паметниците на светците от възраждането ни, като Левски, Ботев, Паисий и пр.
На застъпващите теорията за запазване на исторически паметник, та дори и в негативен смисъл, бих предложил, да се отделят прословутите трима автоматчици на върха и да се преместят някъде, където биха подхождали исторически на събитията от онези години. Например на острова на р. Дунав, там където се е помещавал лагера на Смъртта – Белене…
Може да се излеят и миниатюрни бронзови копия-отливки на недомислието и феновете им да си ги поставят у дома, вместо разпятието Христово…
Но горните три абзаца са само мои мисли, с които не ангажирам никого. Това, което искам да кажа и смятам, че в случая правилно е, че Столична община, без много дискусии трябва да демонтира паметника по чисто технически съображения.
Метрото може да свърши тази деликатна работа и по този начин ще се избегне дипломатическа дискусия с Москва по въпроса.
По ирония на съдбата технологията, по която е замислено софийското метро е съветска, и именно тя предвижда завоите и вибрациите, които могат да видят сметката на скулптурната група.
Паметникът е фундиран в дълбочина в далечната 1954 г., когато никой не е предполагал, че някога ще се наложи да издържа на огромно натоварване като това от метрото. Ситуацията налага или основен ремонт на облицовки, скулптурите и постамента или пълното демонтиране/разрушаване на паметника, категорични са специалистите.
Още през октомври 2007 г. кандидатът за столичен кмет Мартин Заимов показа по време пресконференция снимки на паметника на Съветската армия, на които се виждаха големи пукнатини. Според изчисленията те са достатъчни някой ден грамадата да се срине върху детската площадка зад него.
Та така. Без много шум, всеки да си изпълни задълженията. В случая Софийската община да обезопаси терена, съобразно строежа на метрото.
Написа: Стефан
Няма коментари:
Публикуване на коментар