Валери е прав дотолку (виж: Що е "бугарофил у Македония" и "македонски българин"?), доколку денешните македонци навистина не са потомци на античките македонци, туку се, како што знаеме сите, БУГАРИ. Хаха!
И сега вече на книжовен български: само че историческата истина за произхода на българите е доста по-различна от ортодоксалното, учебникарско схващане за претопяването на малобройната (пра)българска орда сред славянското „море”. Митът за славянското потекло на българите е една от най-големите самоизмами в историята.
Впрочем до 18 век нито българите са се възприемали като славяни, нито света ги е виждал като такива (доколкото тогава въобще ги е забелязвал). В действителност българите са били основният държавотворен народ в българската държава. Ордата на Аспарух по последни изчисления е наброявала 800 000 до 1 милион души, а славяните на целия Балкански полустров едва ли са били повече от 200-300 000. Това се потвърждава и от генетическите изследвания, които показват много малък процент славянска кръв у българите. Ордата на Кубер пък, която се заселва в съвременна Македония, по-точно в Пелагония, Прилепско-Битолско-Леринското поле (неслучайно хан Твервел споменава в надписите около Мадарския конник „чичовците ми в Солунско”) е била поне 100 000 души. При това българите са водели една подчертано антиславянска политика на Балканите, която продължава и след покръстването. Известен е и надписът на хан Омуртаг, според който той преместил войската си „срещу гърците и СЛАВЯНИТЕ”.
До покръстването българите си служат с гръцки за държавен и църковен език, след това възприемат църковнославянския за официален, но не защото славяните са мнозинство сред народа, а за да се отграничат от Византия. Така в българския език навлизат много славянски думи. Само че българският от своя страна преди това е оказал силно влияние върху славянските езици като цяло. Ето защо не българският прилича на славянски, а славянският прилича на български.
Както казва проф. Владимир Георгиев, българският е „специален език”. Както и българският народ е „специален народ”. Прозиходът му, както на повечето централноазиатски народи, е забулен в мрак и едва ли скоро ще бъде разкрит със сигурност, а може би завинаги ще остане загадка. Може би най-близко до истината е теорията, че българите са европеиди, образували са в контактната зона между уралоалтайци и индоевропейци.
Роля в етногенезиса на българите вероятно са играли и заселените в централна Азия гръцки и тракийски войници на Александър Велики. Възможно е (пра)българите да не са били хомогенен народ с единен език, на това навеждат племенните имена кутригури, оногундури и т.н. Някои автори предполагат, че върхушката на българите е била тюркизирана, докато масата от народа е била индоевропейска. Във всеки случай има големи прилики между българската народна музика и персийкската, афганистанската и таджикската. Произходът на българите е голям, сложен и нерешен въпрос.
А съвременните гърци не са наследници на античните гърци. Антична Гърция е славянизирана през 5-6 век, включително Пелопонес и островите. Античните гърци, в това число античните македонци, които не са гърци (и техният произход е спорен, но явно са били по-близки до траките) са избити, прогонени и разпилени. По-късно Гърция се албанизира и турцизира. Така модерните гърци са една славяно-албано-турска смес, възприела гръцкия език, защото попада под властта на Византия, където гръцкият е официален език. Някои славяни в Пелопонес запазват езика си обаче чак до 19 век. Както пише немският историк Фалмерайер: „Нито капка гръцка кръв не тече във вените на обитателите на днешна Гърция“.
Цяла Гърция гъмжи от славянски топоними. Впрочем предгръцкото население на Гърция вероятно е било тракийско и съвсем не е било варварско. А траките, за разлика от славяните, са един немаловажен компонент на съвременната българска народност.
И сега вече на книжовен български: само че историческата истина за произхода на българите е доста по-различна от ортодоксалното, учебникарско схващане за претопяването на малобройната (пра)българска орда сред славянското „море”. Митът за славянското потекло на българите е една от най-големите самоизмами в историята.
Впрочем до 18 век нито българите са се възприемали като славяни, нито света ги е виждал като такива (доколкото тогава въобще ги е забелязвал). В действителност българите са били основният държавотворен народ в българската държава. Ордата на Аспарух по последни изчисления е наброявала 800 000 до 1 милион души, а славяните на целия Балкански полустров едва ли са били повече от 200-300 000. Това се потвърждава и от генетическите изследвания, които показват много малък процент славянска кръв у българите. Ордата на Кубер пък, която се заселва в съвременна Македония, по-точно в Пелагония, Прилепско-Битолско-Леринското поле (неслучайно хан Твервел споменава в надписите около Мадарския конник „чичовците ми в Солунско”) е била поне 100 000 души. При това българите са водели една подчертано антиславянска политика на Балканите, която продължава и след покръстването. Известен е и надписът на хан Омуртаг, според който той преместил войската си „срещу гърците и СЛАВЯНИТЕ”.
До покръстването българите си служат с гръцки за държавен и църковен език, след това възприемат църковнославянския за официален, но не защото славяните са мнозинство сред народа, а за да се отграничат от Византия. Така в българския език навлизат много славянски думи. Само че българският от своя страна преди това е оказал силно влияние върху славянските езици като цяло. Ето защо не българският прилича на славянски, а славянският прилича на български.
Както казва проф. Владимир Георгиев, българският е „специален език”. Както и българският народ е „специален народ”. Прозиходът му, както на повечето централноазиатски народи, е забулен в мрак и едва ли скоро ще бъде разкрит със сигурност, а може би завинаги ще остане загадка. Може би най-близко до истината е теорията, че българите са европеиди, образували са в контактната зона между уралоалтайци и индоевропейци.
Роля в етногенезиса на българите вероятно са играли и заселените в централна Азия гръцки и тракийски войници на Александър Велики. Възможно е (пра)българите да не са били хомогенен народ с единен език, на това навеждат племенните имена кутригури, оногундури и т.н. Някои автори предполагат, че върхушката на българите е била тюркизирана, докато масата от народа е била индоевропейска. Във всеки случай има големи прилики между българската народна музика и персийкската, афганистанската и таджикската. Произходът на българите е голям, сложен и нерешен въпрос.
А съвременните гърци не са наследници на античните гърци. Антична Гърция е славянизирана през 5-6 век, включително Пелопонес и островите. Античните гърци, в това число античните македонци, които не са гърци (и техният произход е спорен, но явно са били по-близки до траките) са избити, прогонени и разпилени. По-късно Гърция се албанизира и турцизира. Така модерните гърци са една славяно-албано-турска смес, възприела гръцкия език, защото попада под властта на Византия, където гръцкият е официален език. Някои славяни в Пелопонес запазват езика си обаче чак до 19 век. Както пише немският историк Фалмерайер: „Нито капка гръцка кръв не тече във вените на обитателите на днешна Гърция“.
Цяла Гърция гъмжи от славянски топоними. Впрочем предгръцкото население на Гърция вероятно е било тракийско и съвсем не е било варварско. А траките, за разлика от славяните, са един немаловажен компонент на съвременната българска народност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар