На едно място (Външните автори на Forbes България) прочетох за възможността да кандидатствам именно за такъв "външен автор". Написах имейл с такава една заявка, не са ми отговорили още (нищо чудно и съвсем да не ми отговорят), ала тази сутрин, кой знае защо, се запитах какво ли може да напиша като начало за това списание? Може би да да им изпратя текстове от непубликуваната ми още книга ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ, която е твърде подходяща за това списание, тъй като подзаглавието й е "Пътят към успеха". За мен едно такова сътрудничество с Forbes България ще бъде и стимул да седна и да завърша споменатата книга, която непоследък съм пренебрегнал поради улисването ми в други работи и грижи.Аз много съм се вълнувал и продължавам да се вълнувам по темата кои са предпоставките за успеха на успелите хора. Доказателство за това е, че една от първите ми книги, именно книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, има за подзаглавие ето това: "Източниците на достойнството, успеха и богатството". Тази книга е писана в периода 1996-1997 година, а излезе от печат през 2000-та година. Смятам, че темата за личния просперитет, за успеха, за богатството като такова е твърде благодатна особено пък за по-редките (в тази област) философски изследвания, защото, знайно е, от гледната точка на философията може да се забележи и осъзнае онова, което инак трудно може да бъде постигнато.
Но не вярвам на страниците на Forbes България да ми позволят да излизат моите "фундаментални" философски изследвания за просперитета, успеха, личностната реализация, богатството. Ето защо тази сутрин ми хрумва да напиша текстче за нещо съвсем обикновено и просто, а именно за нещо, с което отново се сблъсках тия дни. Става дума за възникналата ситуация около цигарите у нас. Ето какво имам предвид.
Известно е, че още с идването си на власт правителството на Бойко Борисов, кой знае защо (впрочем, сега вече май се знае защо: за да почне да просперира контрабандата с цигари!) вдигна акциза на цигарите, след което скочи цената им. Аз тук няма да аналазирам чисто икономическите последици от това нерационално решение, а ще се опитам да представя част от психологическите му измерения.
Моя милост е бил пушач, и при това пушач, който е преживял лудостите от жанвиденово време, в което в един момент стана невъзможно човек да си купи хляб, камо ли пък цигари. Спомням си мъките, на които ний, пушачите, бяхме подложени в онова време, но не за това ми е думата сега; казвам го, защото искам да подчертая, че добре разбирам ония хора, за които изведнъж цигарата стана "предмет на лукса", а пък особено ми е познато положението на хората с ниски доходи, които са имали неблагоразумието да продължават да са пушачи и в днешно време. Искам да спомена, че един от мотивите да се откажа кардинално от пушенето беше и този: че не искам да хвърлям пари на вятъра за един гаден порок, който победих преди 4 години, воден, разбира се, и от здравословни подбуди.
И ето какво стана след като цените на цигарите скочиха. Ония, които вземат решения, трябва добре да обмислят последиците, иначе ще се окаже, че не са управници, а нещо като хазартни играчи.
За това, че се срина родното производство на тютюн и на цигари няма да говоря. За загубените стотици милиони "евра" (както обича да казва наший обичний премиер) за хазната също няма да говоря. Искам да кажа нещо друго, което според мен дори е още по-важно - с оглед на екзистенциалната ситуация, в която бяха поставени и пушачите, и търговците на цигари.
Разбира се, след като цигарите, произвеждани в български фабрики, станаха невъзможен лукс за по-голямата част от българските граждани-пушачи, най-напред, естествено, почна да цъфтят вноса и търговията с контрабандни фалшиви и отровни цигари, произвеждани неизвестно къде и внасяни у нас незнайно как. Моят брат е пущач, инвалид втора група, с пенсия от 160 лева, и ми се наложи, за да му помогна, да му купувам цигари именно от контрабандните, но в един момент и тяхната цена стана не по джоба ни. За щастие живея недалеч от циганската махала и оттам го снадбявах с уж по-евтини цигари, но и те в един момент удариха яко по отънелия от инфлацията и с другите стоки джоб. Щото, примерно, недоразумението, наречено земеделски министър в бойковото правителство, както е известно, проведе няколко тъпи инициативи с масовите хранителни стоки, които доведоха до това, че цените им скочиха, примерно цените на сиренето и на кашкавала. Добре известно е, че когато държавата се намеси в пазара, последиците винаги са ужасни за джоба на потребителите.И така, в един момент се оказа, че и контрабандните цигари не са по джоба ни, имам предвид цигарите за брат ми. И тогава се разбра, че в циганската махала се продават цигари "местно производство", като 20 къса от тях струват на значително по-достъпната цена от 1 лев. Иначе, по мнението на пушачите, цигарите били със поносимо качество, с филтър и т.н. Брат ми ги хареса и ето, почнах да го снабдявам с тях. От немай-къде се оказа, че потребностите на хората при глупава политика на държавата са предпоставка за възникване на някакъв паралелен пазар, в който цените са други, пък макар стоките да са "незаконни". Хората почнаха и сами да си правят цигарите, сякаш живеем не в 21-и, а в 17 век, а пък вече човек може да си купи и кълцан тютюн на цена 5 лева на килограм, което е съвсем достъпна цена за бедни хора като брат ми когато те сами почнат да си правят цигарите.
(Понеже ми се налага да тръгвам за работа, ще продължа разсъждението си друг път. Лек ден на всички!
И простете за грешките в нередактирания текст, но наистина нямам време да го прегледам и да отстраня нередностите.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар