Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 9 февруари 2011 г.

Титаничният дуел Борисов-Вучков и довидиотяването на многострадалната ни нация

Гледахте ли снощи г-н Премиера Борисова при бай ви Вучкова? Ако сте го изпуснали, ще съжалявате: шоу от класа беше туй предаване! Моя милост попадна на него съвсем случайно, местейки каналите; вярно, вчера някъде мернах съобщенийце, че Бойко Борисов щял да ощастливи с присъствието си бая Вучкова, а покрай него и целокупния ни народец, ала тогава си помислих, че това е майтап на някакви зевзеци; не, оказа се, истина било.

Та снощи народний кумир Бойко Борисов, в цялата си величавост, седеше пред другий всенародний любимец, бая ви Вучкова, който, респективно, заради високата чест, се беше надул като пуяк - и двамата се мъчеха да се надприказват един друг; резултатът в туй знаменателно състезание беше изменчив, титанът на даването на интервюта Борисов се сблъска с колоса на бързото движене на езика и ченето бай ви Вучкова, а от сблъсъка на двата колоса-титани Вселената в един момент почна да пращи и k2;-а за м
72;лко да експлодира.

Но, слава Богу, Вселената все пак, макар и изтощена, издържа. Резултатът в битката на титана Вучков с титана Борисов беше изменчив, бая ви Вучкова не се предаваше лесно Борисов да му отнеме думата, прекъсваше го, въпреки почтителността си, понеже хитрецът Борисов, за да успее все пак да вземе думата, приложи стратегический маньовр, а именно, похвали бай ви Вучкова, от което този последният се размекна, а пък титанът на даване на интервюта Борисов в туй време успя да говори на спокойствие цели няколко минути; ала бай ви Вучков се съвзе, ченето му, знайно е, само взе да си се движи, дедо Вучков мигом най-нахално грабна думата, а Борисов дълго требеше да го гледа със завист, щото, знайно е, бая ви Вучкова вземе ли думата, лесно не я дава.

Особено сюблимен момент беше "задаването на въпрос" от страна на бая ви Вучкова; он, знайно е, поради някои физиологически особености на устройването на неговото чене, като започне да говори, просто нема сили да спре, сиреч, да удържи ченето си покорно и обездвижено даже и минута, та значи Вучков като започнеше да задава въпрос, се отплесваше, почваше да казва какво сам он мислел по въпроса, по който уж питаше. А пък мислите на бая ви Вучкова, знайно е добре, съвсем нямат край, а се въртят като барабан за скубане на кожи в дъбилниците; оказваше се, че в края на краищата и двамата, и интервюиращият, и интервюираният забравяха за какво собствено става дума; ала бая ви Вучкова, понеже е опитен шоумен, се съвземаше, и пак довеждаше в крайна сметка думата до въпроса, тъй да се рече.

Бойко пък а зинеше да говори, ченето на бая ви Вучкова биваше овладявано от неудържими конвулсии, което видимо смущаваше наший любимий Премиер, щот он, знайно е, е свикнал да говори словоизлиятелно, спокойно, надълго и нашироко; говори така щот в туй време, докато он говори, обикновено репортерките преживяват буйни душевни оргазми, от които не могат да се съвземат лесно за да му зададат нов въпрос. Но бай ви Вучкова, понеже е хетеросексуален - не че при неговата възраст полът и сексуалността имат някакво значение де! - все пак не преживяваше чак такива дълбоки душевни оргазми; въпреки че видимо беше силно поласкан от идването на Борисов в шоуто му. И затова на моменти гърмовержецът Вучков изглеждаше
82;ато нежно коте, което се умилква у нозете на всемагучего народнага любимца Борисова.

И тъй нататък, разбиращият читател сам добре усеща, че в момента ми е твърде трудно със слова да предам очарованието, патоса, извиращ от сблъсъка на тия две природни стихии, на тия два самородни народни таланта, които съдбата благоволи да ни подари в тия най-знаменателни времена, в които имаме късмета да живеем. Даже перото на Алеко би се затруднило да опише туй, що видяха очите - и ушите ми де, да уважим и ний шедьовърската метафора на бая ви Вучкова! - снощи, по телевизора. Затуй който не го е гледал, да дебне кога записът на предаването ще се излъчи отново, та да се наслади на неимоверно изразителното шоу на две знаменити чалга-звезди на наший националний живот, именно върховната чалга-политическа звезда Борисов (соответствующа не кому да е, а самаго Азиса в певческата чалга!) и чалга-"журналистическата", пардон, звезда, наречена "професор Вучков".

Аз имам още много неща да напиша, щото, дето казва народът, тия двамата ми напълниха един вид душата, но ми е потребно време, та душата и умът ми да смелят силните впечатления - и да изкристализира смисъла, който се съдържаше в снощното велико шоу. Затуй тази нощ, под прясното впечатление на съзерцавания космически и вселенски катаклизъм, моя милост не може да спи като хората, поради което ще опише по-пълно впечатленията си тия дни, като надмогне изтощението си. Искам също да спомена, че от доста време така буйно и искрено не се бях смял, още ме боли ченето от постоянно зейналите ми бърни, та затуй не мога и видеокоментар да направя, но като ми мине болката на мускулите на устата, белким успея поне във видео-форма да изразя барем някаква частица от ентусиазма и възторзите, що имах късмета да изживея снощи. Тъй че завиждайте ми де, аз можах да гледам знаменателното изпълнение на звездния чалга-дует Вучков-Борисов, а пък вий, навярно, не сте успели; ваш си е пропуска, страдайте сега колкото си щ;ете!

Та и;скам в завършек да кажа една констатация във връзка със смисъла на снощното зрелище според мен. Бат ви Бойко Борисов снощи достигна предела на своите усилия, именно, дорасте до онова, към което винаги се е стремял, без да сам да си дава сметка и без да го съзнава; а именно, успя да стане напълно смешен. Т.е. стигна апотеоза да стигне нивото на бай ви Вучкова, чут-прочут психиатричен феномен на българската народна душа, която ни разсмива така щедро, стига разбира се, пред екрана да не стоят идиоти, каквито, за жалост, в нацията ни има бол. Борисов също така биде оценен от Вучкова, което означава, че биде приет за равен нему. Туй именно е пределът на мечтите Борисови, по-високо от това он изобщо не може да се издигне - даже и генерален секретар на ООН да стане некой ден. Следващото по-високо ниво е единствено Борисов да бъде натикан в лудница, ала, да се надяваме, дотам он нема да стигне. Но на мен и това ми стига, че дорасте до Вучкова. И да подчертая дебело: на малцина се удава тоя духовно-исторически растеж и кипеж да даде такива обилни плодове.

Следващата стъпка на Борисов, след като успя за толкова кратък исторически период да стане смешен досущ като кумира си бай Тодора Живкова, който, като го немаше Вучков, разсмиваше нацията по-добре от него; на Живков обаче му беше нужен четвърт век, за да почне истински да разсмива нацията, а на Бойко му бяха нужни само една-две годинки; та значи следващата стъпка на Борисов е сам да си създаде лично тивишоу, подобно на събрата си Уго Чавес, където да си говори от сутрин до вечер. А пък нацията да се радва на неописуемото щастие, що могат да й доставят тия двамата народни любимци Вучко и Борисов, щото, знайно е, на нашата нация две нещица и требат за да е напълно доволна и щастлива.

Трябват и лебец и сеирища. И двете си имаме и затуй сме най-щастливий народ на земята. Чат пат и сланинка си имаме, нищо че сиренцето е недостъпно, струва много пари. Но Бойко и сиренцето ще направи достъпно на народа, и ето тогава щастието ни ще стане пълно и дори тотално, всеобемлюще.

За какво още може да мечтае човекът, след като има мек лебец, сиренце, сланинка, ракийца, Ивана, Азиса - и в придатък също така имаме си и всякакви сеирища, т.е. имаме си изтънчена "духовна храна", която народните любимци Вучков и Борисов доставят в изобилие на признателното природонаселение. Ех, палачи сърце! Ех, мрете, завистници!

Прочее, тия от Европейский союз да не ни се пречкат повече, щото ний живеем в съвсем други измерения в сравнение с тях. Жалони на тия измерения са титаните Вучков, Борисов и, да не забравим другото недоразумение, именно Сидерова. Яне също може да турим при тях, он също работи за довидиотяването на многострадалната ни нация наред с колоса Гоце. При вида на всичките тия какво друго ни остава освен да почнем да щракаме с пръсти и да скочим да рипаме буйно, лудешко хоро!

Ах, мъко, мъко моя! Ех, судбо народна! Ех, Българийо, Българийо, мила родна и народна психиатрийо!

1 коментар:

Анонимен каза...

Ето я титаничната дискусия.

Пълен цирк: http://kanal3.bg/?v=2299