Човекът започва там, където свършва държавата.
Има две житейски правила: Правило 1: Не се тревожи за дреболии. Правило 2: Всички неща са дреболии.
Човек трябва да носи хаос в себе си, за да може да роди танцуваща звезда.
Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да изгориш! Как ще се обновиш, ако по-напред не си станал на пепел?!
Човек е въже, вързано между животното и Свръхчовека – въже над бездна.
Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте направили вие за да го превъзмогнете?
Който обича, иска да твори, защото презира! Какво разбира от обич онзи, който не може да презира тъкмо онова, което обича!
Аз не съм човек, а динамит...
И Бог има своя ад: това е Неговата любов към людете.
Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното!
Пазете се също тъй и от учени люде, те ви мразят, тъй като са безплодни.
Горко на мислителя, който не е градинар, а само почвата на растенията, които растат в него. (ОЩЕ >>>>>)
Има две житейски правила: Правило 1: Не се тревожи за дреболии. Правило 2: Всички неща са дреболии.
Човек трябва да носи хаос в себе си, за да може да роди танцуваща звезда.
Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да изгориш! Как ще се обновиш, ако по-напред не си станал на пепел?!
Човек е въже, вързано между животното и Свръхчовека – въже над бездна.
Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте направили вие за да го превъзмогнете?
Който обича, иска да твори, защото презира! Какво разбира от обич онзи, който не може да презира тъкмо онова, което обича!
Аз не съм човек, а динамит...
И Бог има своя ад: това е Неговата любов към людете.
Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното!
Пазете се също тъй и от учени люде, те ви мразят, тъй като са безплодни.
Горко на мислителя, който не е градинар, а само почвата на растенията, които растат в него. (ОЩЕ >>>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар