Блогърът Trif Trifonov е зачекнал интересна тема - Как да се справим с миналото си - и е публикувал какво мисли по нея. Иска ми се да му отговоря, да кажа аз какво мисля, но сега нямам време; затова само давам линк към нея, за да не забравя, унесен в други работи, понеже наистина ми се иска да напиша своето разбиране по тази така добре формулирана тема; та ето началото на статията му, останалото можете да прочетете при него:Тези дни пропуснах големи годишнини. Първо, едва на 10 януари си припомних, че на този ден преди 14 години страната тръгна по пътя на истински реформи, след банкрута на правителството на Виденов. После, седмица по-късно научих, че също на тази дата, само че през далечната 1943 г. София е бомбардирана за пръв път много жестоко от американците и англичаните. Резултатът е 700 убити и поне толкова ранени, а самолетите на чуждите сили за надвишавали нашите 7 пъти. Въпреки това, само 1 български самолет е свален, докато нашите са свалили 30 вражески! През последвалата нощ сме били безсилни срещу изстребителите и оттогава именно са многото жертви. Също, на 13 януари 1927 г. Мара Бунева е убила Велислав Прелич, комендантът на Скопие, тероризирал и умъртвил по особено жесток начин много българи за това, че не искали да се пишат "прави сърби".
Малко преди това, на 9 януари бе вторият митинг за демонтиране на паметника на съветската армия в София. Официалните медии споменаха мимоходом за събитието, като информацията бе поднесена доста тенденциозно, както прилича на "свободни медии". Следя блоговете на Иво Инджев, Ангел Грънчаров, Едвин Сугарев и други свободомислещи анализатори и журналисти. Не може да се отрече, големи майстори на перото са. Обаче когато чета хапливите им памфлети и острите им нападки срещу комунистическата мафия в България се питам: това ли е начинът да повлияем на хората?
От една страна, злото трябва да се нарича с истинското му име. С него не трябва да се заиграваме. От друга, не ми допада жлъчния тон и омразата, която понякога е адресирана не само към злите деяния на престъпниците (заели уютни местенца по всички етажи на властта, в бизнеса и къде ли не), но и към техните личности. Злото, с което отвърщаме на злото, предизвиква нов цикъл на зло. Исус каза: „А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата. (Мат. 5:39). (ОЩЕ >>>>>)
2 коментара:
http://ned3.blogspot.com/2011/02/blog-post_26.html?showComment=1298705675416#c8870278376032210391 виж това
Аз също смятам, че Жеков е не само полезен, но той е и необходим. Някой все трябва да каже това, което той казва. И има право да каже какво мисли - трябва да му признаем това право, ако искаме да сме демократи. Това, което Г.Жеков казва за комунистите - а чест му прави, че им го казва и в лицето! - е твърде слабо в сравнение с престъпленията, които те са извършили; няма човешки език, който да може да опише и да представи с думи престъпната същност на комунизма. Вижда се, че и опитите на Г.Жеков в това отношение не са достатъчни, словото е безсилно да опише и представи наглостта на комунистите, разбойническата същност на комунизма. Затова ако имаме повече георгижековци, то май благодарение на дружните им усилия малко по малко престъпната същност на комунизма ще почне да се откроява...
А иначе нямам думи за поведението на "демократа" Стоянов... явно го бъзна с въпроса си в най-слабото място, та си изпусна нервите. Малко е осъден г-н президента, заслужава още по-голямо наказание. Срам ме е че съм гласувал за такъв човек...
Публикуване на коментар