Под публикацията Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре в блога на списанието (виж и публикацията Ще се пренесе ли списание ИДЕИ в света на идеите?, коментаторът Tsvetan е написал нов коментар на моя отговор на предишния му коментар; ето неговия коментар и новия ми отговор:
Професор Грънчаров, тук въобще не става дума за Вашия морален образ... по-важното в случая е каузата, зад която списание «ИДЕИ» застава - и на която аз съм привърженик, а именно - ПРОСВЕТА. Когато прочетох първия брой, веднага направих асоциация със списание «Мисъл» и се зарадвах, че са останали хора, на които не им е безразлично какво ще стане с образованието в България, хора, притежаващи интелекта и способността да направят промяна към по-добро.
Твърде за кратко се радвах защото се натъкнах на отговора Ви... и бях леко шокиран и раздразнен с каква лекота бихте пожертвали списанието. Толкова бързо и лесно забравихте за какво се борите? Борба за просвета - нима това не е нещо, заради което да си струва да преглътнете егото?
Отказвате по груб начин сътрудничество с екипа на НБУ без дори да се опитате да намерите компромисно решение - това ли не ми е в капацитета да разбера? А сега да се запитаме пак кой страда от това? Аз или Вие, или може би ОБЩАТА НИ ЦЕЛ???
Към екипа на НБУ изпитвам дълбоко уважение - не просто защото ми преподават, а защото това са доказани имена, изключително добре подготвени кадри, от чиято помощ списанието само може да спечели. Вашият отговор по-горе е обида към тях. Те Ви подадоха ръка, а вие ги заплюхте.
Какво достойнство? Каква истина? Какви са тези празни думи, професор Грънчаров, виждаме постъпката ви?!
Аз няма да спра да си купувам списание «ИДЕИ», но няма и да забравя постъпката Ви. От нея мога само да си извлека поука.
А колкото до това, че списанието принадлежи на този по-висш свят на идеите... Е, радвам се, че това ви утешава, но кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите?
Драги г-н Tsvetan,
Благодаря Ви за коментара, който ми дава повод да внеса някои пояснения! Защото, както личи, без тия пояснения не само Вие, но и всеки друг може да се подведе и да си състави съвсем неверни заключения.
Най-напред не съм "професор", нямам академични титли, просто съм философ. На второ място искам да Ви информирам, че вече 27 години съм скромен труженик на полето на просветата и образованието, т.е. създаването на списание ИДЕИ не ми е първата инициатива в тази насока. Автор съм на много учебници и помагала по философия, логика, етика, психология и т.н., също така и на много оригинални философски изследвания. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че нямам различия с Вас относно оценката за това колко потребна за нас, българите, е дейността, наречена ПРОСВЕТА, нещо повече, през целия си съзнателен живот съм работил най-упорито все на тази същата нива. (ОЩЕ >>>>>)
Професор Грънчаров, тук въобще не става дума за Вашия морален образ... по-важното в случая е каузата, зад която списание «ИДЕИ» застава - и на която аз съм привърженик, а именно - ПРОСВЕТА. Когато прочетох първия брой, веднага направих асоциация със списание «Мисъл» и се зарадвах, че са останали хора, на които не им е безразлично какво ще стане с образованието в България, хора, притежаващи интелекта и способността да направят промяна към по-добро.
Твърде за кратко се радвах защото се натъкнах на отговора Ви... и бях леко шокиран и раздразнен с каква лекота бихте пожертвали списанието. Толкова бързо и лесно забравихте за какво се борите? Борба за просвета - нима това не е нещо, заради което да си струва да преглътнете егото?
Отказвате по груб начин сътрудничество с екипа на НБУ без дори да се опитате да намерите компромисно решение - това ли не ми е в капацитета да разбера? А сега да се запитаме пак кой страда от това? Аз или Вие, или може би ОБЩАТА НИ ЦЕЛ???
Към екипа на НБУ изпитвам дълбоко уважение - не просто защото ми преподават, а защото това са доказани имена, изключително добре подготвени кадри, от чиято помощ списанието само може да спечели. Вашият отговор по-горе е обида към тях. Те Ви подадоха ръка, а вие ги заплюхте.
Какво достойнство? Каква истина? Какви са тези празни думи, професор Грънчаров, виждаме постъпката ви?!
Аз няма да спра да си купувам списание «ИДЕИ», но няма и да забравя постъпката Ви. От нея мога само да си извлека поука.
А колкото до това, че списанието принадлежи на този по-висш свят на идеите... Е, радвам се, че това ви утешава, но кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите?
Драги г-н Tsvetan,
Благодаря Ви за коментара, който ми дава повод да внеса някои пояснения! Защото, както личи, без тия пояснения не само Вие, но и всеки друг може да се подведе и да си състави съвсем неверни заключения.
Най-напред не съм "професор", нямам академични титли, просто съм философ. На второ място искам да Ви информирам, че вече 27 години съм скромен труженик на полето на просветата и образованието, т.е. създаването на списание ИДЕИ не ми е първата инициатива в тази насока. Автор съм на много учебници и помагала по философия, логика, етика, психология и т.н., също така и на много оригинални философски изследвания. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че нямам различия с Вас относно оценката за това колко потребна за нас, българите, е дейността, наречена ПРОСВЕТА, нещо повече, през целия си съзнателен живот съм работил най-упорито все на тази същата нива. (ОЩЕ >>>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар