За да не се удавим в калта на собственото си презряно малодушие...

Тази сутрин в Пловдив, а чувам по радиото, и по цялата страна, е дъждовна, нищо че е февруари - и природата, явно, се е побъркала, щото на този ден подобава да е як студ. Но това, че вали, все пак е знаменателно: дори природата сякаш оплаква Апостола на българската свобода, Васил Лъвский, а ний, ний какво правим?

Ами прозяваме се, излежаваме се в креватите, на топло, вслушани в приятния звън на дъжда по керемидите и теча му в улуците. Да станем от топлото легло и да идем да отдадем почит на Левски - Боже, как така, защо трябва да се хабим в тоз безсмислен героизъм, когато можем сладичко да си поспим?! Почивен ден е, ден за излежаване и за спане, не за патриотични прояви или за демонстрации.

Днес пред бюстчето на Левски в Пловдив, в подножието на Бунарджика, да се надяваме, въпреки дъжда, ще се събере групичката граждани, които излизаме с една екстравагантна идея: не "Альошка", а Левски да почитаме най-много, и Левски да турим на най-високия пиедестал, който по право е отреден нему, а не на някакви си Альошовци, застрашително застанали с ботушите и с щръкналите си автомати над главите ни. Стърчат Альошовците с автоматите си на главите ни, за да ни показват кой командва тука, чия воля е била и ще бъде последна когато се решават съдбите ни - щото тия, дето са ни "освобождавали" толкова пъти, си имат законното право и да ни владеят, да господстват над нас, да са ни дърпат ушите когато не слушаме, а ако пък се наложи, и да размахат връз ушите ни братския си камшик, който много по-приятно плющи и бие, разбира се, в сравнение с всеки друг камшик.

От седмица агитирам за тази идея-инициатива за протест в подножието на паметника на Альоша с автомата. За нея научиха сънародниците ни, живеещи даже в Аляска, Чикаго, Сан Франциско, научиха или можеха да научат сънародниците ни, намиращи се по всички точки на света. Ала, разбира се, не успя да научи нито една пловдивска или българска медия, намираща съвсем близо наоколо, за да не би, сакън, да се наложи да ни подкрепи, да призове гражданството да дойде на проявата.

Не, няма такова нещо, всички пловдивски медии единодушно и съзаклятнически замълчаха и продължават да мълчат, щото проявата ни е "скандална", понеже като докосва светая светих на натрапената ни робска душевност: мита за "братушките-освободители", на които трябвало да сме вечно благодарни и по тази причина да им позволяваме да правят с нас каквото си искат. Ето затова мълчат дружно всички до една медии, напълно ги разбирам, правилно са се ориентирали, майната й на България и на Левски, важното е да са близо до извора, от който са бликали и продължават да бликат толкова много благинки, щедро давани на послушните български продажници.

И ето, съвсем самотни, ще застанем днес близо до скромното бюстче на Левски, докато в небесата горе като хищна птица се извисява, затъмнявайки даже слънцето, огромния паметник на Альоша. Ние искаме и няма да се примирим в искането си, че тази аномалия трябва да бъде поправена, само Левски заслужава да е най-горе, а пък Альоша и Альошовците да си вървят откъдето са дошли. Все пак това е България, тук е българска земя, и трябва да спрем да се самоунижаваме, сторвайки вечни поклони, метани, челобитни подвизи пред "освободителите", които, както Левски проницателно предупреди, не само че не закъсняха да мигом да ни поробят, ами и още не са се отказали от подлите си попълзновения да ни държат под имперското си владчество.

Понеже тираничната Руско-съветско-руска империя е смятала и продължава да смята България ако не за своя Задунайская губерния, то поне за свой троянски кон в Европейския съюз и в НАТО. И имат наглостта с тия думи да ни плюят в лицето, а пък българските управници продължават да се държат пред тия наглеци както се държи магистрална девачка, на коята катаджия е поискал съответната услуга...

Спирам дотук, всичко е ясно, няма какво повече да се каже: унизително е всичко това. Блазе на тия, дето не чувстват нашата национална унизеност и дори са перверзни дотам, че я възприемат едва ли не за достойнство. А тия дето я, чувстваме, сме твърде малко, ала пак трябва да показваме, че ни има, иначе и ако нас ни няма, всинца до един ще се удавим в калта на собственото си презряно малодушие...

(ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема прочетете, ако искате де, и следните публикации, писани от мен преди години:

На този ден беше обесен великият син на България Васил Кунчев, поклон за този, който умря за нас, недостойните!

Молим ти се, Апостоле, прости ни…)

Добави в Svejo