На едно място чета в ранната утрин твърде интригуваща информация; ето, директно ще процитирам най-интригуващата й част; но за да схванете за какво става дума, имайте предвид, че това е отговор на президента другаря Първанов на изказване на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цв.Цветанов, а именно:"Аз нямам притеснения. Но призовавам моите опоненти - нека направят същото. Нека президентът да оповести дали синовете му имат апартаменти."
И на тази реплика другарят Първанов отговаря по следния злобен, т.е. наистина твърде многозначителен начин (ако вземем предвид смисъла на пословицата "Гузен негонен бяга"):
Цветанов е олицетворение на моралния крах на ГЕРБ... Той се провали като министър и показа непрофесионализъм, лошо управление на сектора "сигурност". Наскоро свиках и консултативен съвет по тази тема, където той не успя да отговори на моите въпроси убедително.
Поставянето на тези (за данъчна проверка на президента, б.м., А.Г.) въпроси от вицепремиера Цветанов би било смешно, ако не бе прекалено нагло.
Той беше хванат в крачка, в несъответствие на обявените декларирани доходи и с онова, което реално е реализирал. Той и неговите роднини отказват да се разкрие данъчната тайна, в същото време иска подобно нещо от мен. Аз вече 11-12 години спазвам закона за прозрачност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, коректно обявявам всичко, което притежавам.
Аз имам един апартамент, купен преди 20 години и построен вероятно още 20 години преди това. 65 квадрата е и за него се знае достатъчно. Големият ми син има един апартамент, който е закупен преди две години с огромна ипотека. Вероятно ще я изплаща цял живот.
С 30-годишен стаж, 18 от които са в голямата политика, с два мандата като депутат и 10 години като президент, твърдя, че имам доход, колкото да подпомогна закупуването на един апартамент. Това е, с което разполагаме в семейството ми, нямаме други сметки освен разплащателната на съпругата ми, която може да бъде проверена.
Те това бил казал другарят Гоце Първанов. Пропуснал е обаче, както се забелязва с просто око, да спомене "страничните доходи", които е имал във всичките тия години като агент на комунистическата ДС, а също и най-вече като уполномощен емисар на съветско-руското КГБ, чиито поръчки той продължава най-стриктно да изпълнява и до ден днешен - без да се смущава, че иначе му се налага да играе така непосилната за него роля на държавен глава на България.А тия работи, имам предвид услугите на КГБ, знайно е, не стават за без пари, напротив, скъпо се заплащат. Особено скъпо пък се заплаща адвокатстването от страна на другаря-президент на интересите на Газпром, една твърде богата организация, която за аналогични услуги плати на бившия германски канцлер Шрьодер доста хубави пари, които още продължава да му ги плаща под формата на нещо като солидна пожизнена пенсия от незнам колко си стотици хиляди "евра" секи месец.
Те ето че президентът ни, по неговите собствени думи, е твърде беден! Жал, мъка, скръб обзе сърцето ми, като прочетох прочувствените му думи: горкият сиромах, имал само един очукан отвсякъде апартаментец от ерата на социализъм-комунизъма! Плаче ми се направо като чета колко бедничък е нашия президент, нема заделени парички даже и за старините си! Нищо чудно на старини да разчита на скромната пенсийка от незнам колко си хиляди левчета секи месец, която ще му отпуснат като бивш държавен глава. Туй, дето ще му отпуснат Газпром и КГБ за дългогодишната предана служба не туряме в сметките, щото все пак и ний трябва да поддържаме версията и легендата за бедничкия ни, скромен и така неламтящ за никакви пари наш президент, явяващ ни се нещо като символ на бедността, нещо като гол като пушка санкюлот или като пролетарий, нямащ на света нищо друго, ако не броим веригите на краката му.
Апропо, като стана дума за вериги, ми идва на акъла една друга мисъл, която е съвсем оправдана, като се вземе предвид измяната от страна на другаря Гоце Първанов на българския национален интерес, след като толкова години вече той обслужва открито и несмущавано интересите на една чужда държава. Прочее, забравих да спомена и париците, които е скътал спестовния Първанов от сделките с петрола на Саддам Хюсеин, за които се писа навремето, но за които той, естествено, най-скромно отрича, досущ по същия начин, по който отричаше, че не бил агент на ДС; после се оказа, че бил, ама да не туряме грях на душата си с чак такива грозни подозрения.
За гарсонерката в Париж наш сиромахомил Гоце пак скромно нищичко не признава, по същия начин, по който не признава и за мезонетчето, получено като дар от благодарния Манджуков за туй, че другаря Първанов му тури и окачи орден "Стара планина" на шията. Не признава и нема да признае, както и подобава да се държи комунист при разпит.
Та тъй, другари, таваришчи и господа, понеже президентът ни, оказва се, е беден като църковна мишка, предлагам да земем да събираме помощи, за да го подпомогнем да излезе някак от немотията. Аз, например, имам една кутия от обуща, пълна с всякакви жълти стотинки и инфлационни левчета, които натрупах по времето на всички ония кризи на прехода, които бедната гоцева БСП ни организира, та неколкократно да ограби до шушка целокупния благодушен народец. Та тия пари с радост бих ги дарил на наший бедний президент; това може да стане, примерно, ето така: като мина пред президентството с радост бих му ги изсипал във фонтана пред Президенството, щото ако ги изсипа някъде по-близо до вратата на самото президентство нищо чудно да ме погнат и набият гвардейците, сакън, да не се излагаме като последни селяндури; не сме такива, нищо че изглеждаме на такива.Та в тази връзка сега ми хрумва следната замечателна идея: народът да проведе една акция по събиране на пари за бедния ни президент, като всеки даде, по моя пример, жълтите стотинки, които притежава, на другаря Първанов. За който наистина ми стана много жално, щото, оказва се, е по-беден даже от мен самия. От скромност е забравил да спомене, сега се сещам за това, дори и световноизвестния нужник в Сирищник, който притежава като частна недвижима собственост; но нали он ни е скромен, нема да земе да се хвали с други недвижимости, щото тръгне ли да признава, който знае докъде ще стигне...
Постскриптум: Длъжен съм, за малко да пропусна, да изкажа похвала на г-н Цветанов, който зададе толкова неудобния въпрос на г-н любимий Президент! Вярно, че сега вече ще падне главата на г-н Цветанов, но поне ще си отиде с един-два благородни жеста. Сполай му! Де да имахме толкова смели политици като него и да не бяха така смели само когато ги приклещят обстоятелствата, а и иначе, по принцип.
Няма коментари:
Публикуване на коментар