Писмо до ЛюбиматаНикога не съм бягал от теб и никога не съм те предавал.
Здравей, скъпа! Здравей и честито!
Не съм много по нежностите и може би затова не съм ти писал отдавна. Все нямам време. Пълня страниците с многословни разкази за други, по-маловажни неща – празни приказки за някакви си баскетболисти, милионери и разглезени звезди. Но днес е третият ден от третия месец – твоят ден, твоят празник. Ако и сега не седна да ти драсна някой ред, сигурно с право ще ми се разсърдиш и повече няма да ме погледнеш в очите.
Знаеш ли, мила, наскоро пак си мислех за теб и докато се чудех как си, се запитах как е възможно нашата връзка да продължи толкова дълго. Да бъде все така силна след толкова години? Да устои на времето и да пренебрегне разстоянието? По принцип взаимоотношенията са сложно нещо. Хората казват, че искрата угасва, когато влюбените живеят разделени, че трябва непрекъсната комуникация и постоянен контакт. Не им вярвай – аз все още съм по-влюбен от осмокласник в стажантката по физкултура.
Онзи ден се натъкнах на стар албум и докато прелиствах страниците, попаднах на пожълтяла снимка. На нея в цялото си черно-бяло величие бяхме само аз и ти. Просто ние двамата – снимани преди толкова много години от незнаен фотограф някъде в прекрасните Родопи. Не знам защо, но дълго и мълчаливо останах на тази страница от албума, мислите ми отплуваха към теб. Явно годините са се търкаляли, без да ги усетя – ако не знаех, че голобрадото момче на снимката съм аз, нямаше никога да се позная. Сякаш виждах напълно различен човек, недокоснат от грижи и отговорности. Човек, с когото някой трябва да ме запознае отново. Но ти!!! Ти, от друга страна, както винаги изглеждаше прелестно. (ОЩЕ >>>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар