Нашенската гледна точка спрямо катастрофата в Япония

Небивало национално бедствие

Японският премиер Наото Кан каза, че земетресението и цунамито, ударили Япония вчера, са небивало национално бедствие. "Искам населението да се справи с последиците от земетресението, което е небивало национално бедствие", каза премиерът.

В обръщение към японците, предавано по телевизията, Кан каза, че приканва всички да дадат принос към усилията на правителството и местните власти за преодоляване на последиците от катастрофата. На пресконференция преди това Кан заяви, че корпусът на реактора в АЕЦ Фукушима 1 не е повреден и че радиацията спада. "Ще вземем сериозни мерки и ще направим всичко възможно никой да няма здравословни проблеми", каза премиерът четири часа след експлозията. Той прикани всички да следят внимателно информацията, разпространявана от правителството и от медиите, и да запазят спокойствие.

Японци започнаха да напускат Токио. Въпреки призивите за спокойстви жителите на Токио опразниха магазините и се запасиха с бензин, подготвяйки се да напуснат столицата, за да избегнат последиците от евентуална ядрена катастрофа, предаде ДПА. Дълги опашки се образуваха на бензиностанциите, а малкото движещите се влакове бяха претъпкани днес, съобщиха очевидци.

Мощната стихия е оставила над 1.1 милиона семейства без вода заради разрушените водопроводи, съобщиха представители на японското министерство на здравеопазването, труда и благосъстоянието. Недостиг на вода, според данни на ведомството, се усеща в 16 префектури - от най-северния японски остров Хокайдо до Айти в южната част от остров Хоншу. В най-сложно положение е населението на префектурите Мияги и Ибараки в Североизточна Япония.

Местните власти призовават населението рязко да намали разхода на електроенергия. "Моля всички жители на страната изключително пестеливо да използват електроенергията", заяви в специално обръщение министърът на икономиката, търговията и промишлеността Банри Кайеда. Около 5.6 милиона семейства в равнината Канто и в района Тохоку са без електричество, има и повреди по газопроводите.

Оста на Земята изместена с 15 см, остров Хоншу – с 2.4 метра...

(Из Експлозия в японска АЕЦ, засегната от земетресението в Япония, публикувана в сайта СВОБОДАТА на Е.Сугарев.)

КОМЕНТАР ОТ БЪЛГАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА НА КАТАСТРОФАТА В ЯПОНИЯ:

Информации като горната човек може да прочете тия дни навсякъде. Страшен природен катаклизъм и голяма човешка трагедия! Горките японци: поклон пред силата на духа им! Непростително е в такъв момент да не реагираме със съчувствие, пък и ако можем с нещо да помогнем - непременно да го сторим. Защото такива катастрофи, както и да го погледне човек, са изпитание за нашата човечност, за дълга ни да сме човеци - и да сме едно общо човечество, въпреки всички различия. В такъв един момент човек, стига да не е изцяло безчувствен или обезчовечен, би могъл да си коригира своята лична "скала на ценностите" - за да намери точното място на всяко едно нещо.

Само в такъв момент - и също когато съзрем грозното лице на смъртта, да речем, при смъртта на любим човек - можем да усетим най-ясно нищожността на огромната част от нашите човешки страсти, можем също така и да се овладеем от съзнанието за преходността на всичко онова, което в дни на благоденствие и спокойствие смятаме за "ценно" или "голямо". В такива моменти имаме шанса да презрем своята собствена суетност и празната си горделивост, отдадеността си на ефимерности като пари, наслади, слава, власт, фукльовщина, мании от всякакъв вид, род и степен. И тогава ще открием, че сме съвсем слаби и крехки същества, подобни на тревичките в краката ни, ще разберем, че не бива да се самозабравяме и вманиачаваме, овладени от суетността, че сме велики или вечни. Ще осъзнаем отрезвяващата мисъл, че сме само една прашинка в безкрайния Космос, че сме изцяло под властта на оная Велика Сила, която е благоволила да ни призове към съществуването в цялата му тайнственост и мистерия. Призовала ни е, ала, предполагам, е силно разочарована тъкмо заради нашите мании за това колко сме велики, че сме единствени и "най-важни" в цялата Вселената, че сме нейни "галеници", поради което можем да си позволяваме едва ли не всичко.

Природата се е разгневила - крещят някои - и ни наказва за нашите грехове! Не че не сме несправедливи и дори жестоки спрямо Майката-Природа, но случилото се в Япония, преди това в Чили и Хаити, е резултат на съвсем естествен природен процес, който геолозите най-добре могат да обяснят. Други пък умници ще почнат злорадо да пищят: "Е, видяхте ли колко струва вашия уж човечен Бог, щом като не просто позволява да се случват такива катаклизми, ами и най-вероятно сам ги е предизвиква, за да ни преподава своите уроци! Един толкова жесток и безсърдечен Бог не заслужава нашето преклонение и уважение!". Има, естествено, и идиоти, който не пропускат да тръбят, че не друг, а... гадните американци, въоръжени със супертехнологии, нарочно били предизвиквали земетресенията, та да държат човечеството под диктата си! И пр., и т.н., и ала-бала.

Други пък ще кажат същото, но с обратен знак: "Понеже сме крайно самонадеяни, понеже сме се самозабравили, за да се вразумим и за наше добро, така обичащият ни Бог ни предупреждава, пращайки ни такива изпитания, та белким почнем да се вразумяваме!". Това дали думата "Бог" я заменяме с думата "Природа" или с израза "Някаква си там сила" няма никакво значение, важна е същината на твърденията. Хубаво е обаче наистина да се позамислим и всеки да прецени случващото се, като го пропусне през своите си ценности и представи за нещата.

"Добре че нас не ни удря такова земетресение, добре че имаме късмет такова нещо да не се случи на нас, щото ний, завалийките, и сега, без никакви катаклизми, войни и разрушения, виждате, сме довели нещата до такова жалко и мизерно положение, а пък ако ни удари някоя безжалостна стихия, не можем да си представим как ще издържим, как ще се справим! И векове ще ни трябват да се съвземем! Ние и без такива катастрофи не можем да си уредим живота си, та тогава ли?!" И прочие, и тъй нататък, и ала-бала: всякакви приказки човек може да чуе тия дни.

Нищо чудно тия дни Синодът да обяви, че ще отслужи благодарствена литургия за туй, че Бог нас специално ни пази от такива страшни изпитания: защо ли ни пази обаче? Ами сигур защото сме му любими тъкмо заради бедността си, заради слабостта си, заради глупостта си, заради малодушието и безхаберието си. Та ние сами така хубаво си вредим и то всеки ден и непрестанно - има ли смисъл в такъв случай и земетресения, и катастрофи да ни се стоварват върху главите?! И то при положение, че ние самите сме нещо като природен катаклизъм или аномалия, че ние самите сме такава разрушителна сила, че друга просто не ни е нужна. Ето че имаме и известна полза от това, че сме такива нещастници, та и Бог, и природата, ни щадят.

"Защо природата да ни наказва след като ние предостатъчно сме наказани от нашите... политици, които са още по-големо бедствие от японското!" - няма начин да не изкрещи в тоя момент родният еснаф, който все една приказка си знае и все една приказка си бае: понеже, знайно е, за него за всичко и всякогаш все някой друг му е виновен за онова, което му се случва. Това, че природата ни била наказала с такива политици ни било достатъчно наказание, ето защо щяло бъде прекалено още да ни наказва и с катаклизми като японското или чилийското земетресение. А японците, а чилийците нека да ги наказва, щото са такива оправни и силни, щото други поражения не знаят и не щат да приемат, щото страх от нищо нямат, щото много обичат да работят и щото, прочее, не знаят... да живеят!

Като стана дума и за това кой знае да живее и кой не знае, разбира се, непростително е да не отбележим накрая, че ний пък, за разлика от работливите и скучни японци, друго може и да не знаем, ама да живеем и да се веселим поне знаем - ох, как знаем само да се веселим и да живеем! Ето затова може би и природата така ни обича - и ни и щади. Щом японците обичат да работят, ето, нека да има там заметресения, та да работят колкото си искат и до насита, ний пък обичаме да щракаме с пръсти, да играем кючеци, да ручаме кебапчета и да пием шльокавица. И понеже сме толкова мъдри, понеже така добре разбираме живота, природата ни щади и пази, та да можем да се отдадем на любимото си занимание: да живеем, щракайки с пръсти, унесени в ритъма на шеметния кючек на бай Милко Калайджиев - ах, как умеем ний да живеем, мале-мале?! Страшна работа сме, няма що, ама сме си такива, супер сме!

А пък на работливите японци и американци нека Природата да им праща войни, катастрофи, катаклизми, даже на либийците нека да праща революции; нека, та да могат гадните американции и скучните японци да си работят донасита - щом толкова обичат пустата му работа! Но ний обичаме нищонеправенето, така сладко и упоително, ний сме истински ориенталци, и затуй и Природата е в съюз с нас; щото сме нещо като нейни любими деца. Не за работа е създаден човекът, а за живот, заради насладите, заради празнуването, заради веселието и забавите - и ето, щом сме толкова мъдри, затуй сме и нещо като "богоизбрани"!

Е, във футбола не ни върви толкоз, колкото ни се иска, ама и той, пустият му футбол, иска търчене, а пък нашите футболисти нали са българи, и то какви: не обичат чак толкова търченето, да не говорим пък за мисленето. Е, за жалост, тежка криза ни е налегнала, че не виждаме изход от нея, въпреки че си турихме за управник в тия тежки години на криза не кой да е, ами един същински свърхприроден титан, имам предвид батка ви Бойка. Японците не усетиха кризата, а ний затънахме до шия в нея, ето, не е справедливо те вечно да добруват, а пък ний да страдаме от туй плашило, дето ни го размахват пред очите, наречено така страшно: "криза"! Брррр, страшно, мале-мале!

Какво пред нея, пред нашата кошмарна криза, означават някакви си там природни катаклизми, океански цунамита, земетресения от 8.9-та степен по Рихтер, наводнения, пожари и прочие?! Тъй че, дами и господа, да благодарим на нашата криза за туй, че, погледнато по-изнадълбоко, не друг, ами тъкмо тя ни пази от други бедствия и страхотии. Има ли бедствие, по-голямо от нашата вечна криза?! Тази наша вечна криза, с която все пак си свикнахме така добре, че не щем да се разделяме с нея, щото без нея за накъде сме?! Без нея ще станем още по-нещастни, отколкото по начало сме си...

"Кризата е една: в мисленето!" Това го е казал Де Гол. Ама той пък да не се изказва неподготвен! Айде де, в мисленето била кризата, много си умен бе?! Лесно му е на Де Голчо да се прави на интересен! Да дойде да види нашта криза, пък тогава да ми се прави на интелектуалец и на духовит умник!

Е, лично той и да не идва да ни види, щот и ний знаем, че е покойник - не сме чак толкова прости да не знаем това! - ама ето, какво пречи Саркози да дойде да ни види. Пък и да докара, щом толкова се е загрижил за нас, един-два вагона, пълни с пачки "евра" - както обича да произнася думата "евро" наший любимий премиер, когато требе да я употреби в множествено число! - та да ни помогне за излезем и ний некой ден от кризата.

Да ги докара, а пък ний с "еврата" знаем що да сторим: ще ги опукаме като едното нищо, ще им видим сметката, и то най-скорострелно! Нам кризи ни дай, и "евра" ни дай да се борим с кризите, пък ний знаем що да правим по-нататък! Да живей кризата! Без кризата сме за наникъде! Да й сторим дълбок поклон в знак на нашата дълбока признателност за добруването, що ни носи и подарява!

Добави в Svejo