Червено-кафяво-зелената ос или как Волен стъпва на световната аренаМилен Радев
Във връзка с актуалните изстъпления на очевидно неволния Волен ми хрумна да препечатам тази статия от 2006 г. Може би тя има какво да ни каже.
Нещо, по което съм категоричен: няма и едно кресливо публично действие на Волен Сидеров и сидеровци, което да не е поръчано и режисирано от московските им кукловоди.
Всяко изхвърляне с “антикомунистически” и “националистически” плам, всяка шумна акция срещу “поробителите”, за признаване на някакъв си “геноцид” и пр. дивотии имат една цел – увреждане на българските интереси, влошаване общата ситуация на Балканите (същото се отнася и до втората слугинска на Москва и Белград организация – ВМРО) и недопускане на нормални, взаимополезни отношения с Турция, осуетяване на европеизацията на южния тоз наш съсед. Спонсориране на неговото екстремизиране и ислямистко подивяване.
В тази област – в манипулирането на ислямски екстремисти по цял свят, в тяхното използване на принципа, наречен от Виктор Суворов “да убиеш с чужд нож” – Лубянка има дълъг и успешен опит. Тук и нашият неволен Волен дава, както виждаме своя посилен принос. И така, старата статия: (ОЩЕ >>>>>)
1 коментар:
Моето обяснение за казуса защо Сидеровата „Атака“ крепи кабинета на Бойко Борисов е съвсем друго: решаващ тук е прагматично-паричният аргумент, към който „алтруистът-националист“ Сидеров показа крайна и отдавна вече доказана привързаност! Имам предчувствието, че Сидеров спазарява с Борисовци всяко едно гласуване в Парламента, и то за твърде добри парици… изхождайки от нивото на разпространените съвременни политически нрави предположението ми съвсем не е неоснователно…
Публикуване на коментар