Ле-лей... толкова дълга дискусия не е имало от... хммм... едно време! Дай и аз да дам моите 5 ст'инки към темата:Ку-ку-лтурата
Културата е много широко и дълбоко пространство, което не се ограничава само до елитаристичните емблематични шаблони. Тя включва в себе си както консумацията на произведения на изкуството, така и начина, по който общуваме със себеподобните си, начина по който изхвърляме боклука си и даже начина, по който се секнем.
Разбира се, чудесно би било ако болшинството от консуматорите и производителите на култура имаха квалитет на ниво Достоевски, Камю, Борхес, Елгар, Елингтън, Рахманинов или да речем Грациан (адаша, де... не че има нещо лошо и да са на мое ниво, но дай да го "дадем" по-скромно!). Фактите обаче сочат, че в зависимост от "реотаните" и другия там "хардуер", който потребителите и производителите притежават, културният продукт има изключително широка гама на изява (до степен отричане на наличието на такава в единия край на спектъра от любителите на другия край на спектъра).
Има ли нещо красиво и привличащо в ритмиката на една от "нискостебленните" хитове на "Пайънир"? С положителност една огромна част от народонаселението не само харесва, но дори и боготвори този род музика, който се роди във вакума, останал след дългогодишните забрани и дирижираната естетика на развитото социалистическо общество. Което не търпеше нищо, което не е щамповано "годно за употреба" от неговите корифеи.
Да де, ама първо един "поп" тръгна и запя разни песни с битова окраска и теми, обрисуващи ситуации и закачки именно с езика на тия ми ти оксиженисти, фрезисти, камионджии и педикюристки. След това се пръкнаха и други и лека-полека това ми ти движение стана по-могъщо от която и да е друга форма на музикална изразност. Няма, братче, опера, хорова музика, джаз, там... камерни творби и даже така наречената "естрада"... всички заедно едва ли биха имали количеството публика, което си извоюва ей тъй, на изневиделица, изкуството на "долницата".
Факт ли е? Факт и още как. И какво сега? Да тръгнем да забраняваме като по времето на бай ви Тошо? Да линчуваме всяка от тези бърнести и цицорести кючекчийстващи жреци на турбофолка? И к'во? Мислите ли, че това ще промени и с йота мнението на Коце Фандъка или на Мима К**отрошачката относно стойността на произведенията на техните любимци?
Не знам какво си мисли авторката на статията (която изглежда сладурана с младежки ентусиазъм), но те едва ли ще хвърлят всичките си дискове с музика на Глория, Емилия и Мария и ще се втурнат да си купуват Хиндемит и Филип Глаз, след като прочетат нейния "плач" по "високата култура".
Налагането на една естетика над друга (независмо коя върху коя и независимо как) си е чиста проба дискриминация. Кой си ти, значи, да ми кажеш кое е готино и кое не е?!
И са си прави хората. След като това е "нещото", което задействува техните рецептори за хубаво - ти и години да си дуднеш своите сказки за пожарникарството в литературата - само ще те гледат умничко и ще ти викат "Ъ-хъ, ъ-хъ" (по-възпитаните) или пък "А бе що не се хххш в ххза!" (не чак до там възпитаните).
Другото, което ми направи впечатление в статията, беше едва ли не учудването на авторката от наличието на нискочели индивиди в ръководството на страната. (Аз бих се учудил, ако се намерят ерудити и висококултуро консуматори... със сигурност има някои, де... но са попаднали там по случайност... маскирайки тези си свои апетити!)Когато се говори за културата на членовете на парламента и за ерозия на онова ми ти едва ли не елитаристично общество "от вчера" ми иде да кресна:
Алоо! Влезте в час, другари и другарки! Много бързо забравихте, че именно тогава ръководни кадри бяха разните му Маковци, Пековци, Даковци и тем подобни носители на шаячната правда, които с положителност не бяха с по-високи челца от настоящите. Те просто забраняваха: никави битълци, ник'ъв джаз, нито пък ония упадъчни цигу-мигувщини!!! Край! Точка! Имаше времена, при които се ходеше в "концентрационен лагер" за това! Вервайте ми!!!
Днес свободата (която си е велико нещо!) ви дава правото да се наслаждавате на каквото си искате: кеф ви риба, кеф ви паламуд! Ей ти там в магазина има и Амет, ама има и Кийт Джарет. Има Ивана, ама има и Сантана.
Това е то, дами и господа културата - дай всекиму онова, което той самия намира за хубаво. За теб това може да е Рей Чарлз или Пиер Булез, за него е Емануела и Преслава. Толкова. Нито той трябва да се дразни, че ти слушаш онова, което той намира за "джиджи-биджи", нито пък ти, че той слуша музика за дупето (а не за ушите, като теб).
Радвай се на живота, защото начумереността не ти прилича! Само Ницше изглежда готин начумерен, ама ти не си Ницше! За съжаление!
Написа: gratzian
Няма коментари:
Публикуване на коментар