Сред многото писма и честитки, които получих по случай рождения ми ден, имаше от хубави по-хубави пожелания. Ето едно от тях:Здравей и прощавай, че забравих точния ден на раждането ти. Помня, че беше някъде в ранната пролет.
Да си честит по случай рождения ден!
Пишеш в блога:
Станах на 52 години! Навлизам стремглаво във втората половина на живота си :-) Какъв кошмар?!
Не е обаче кошмар да си на 52, кошмар е човек да не ги доживее. Така че радвай се, това още е младост, особено за човек като теб с дух, енергия и потенциал.
Трудно се остарява, когато си сред млади и пулсът ти тупти в синхрон с техния. (Особено ако не се оглеждаш, както правя аз и си живея с мисълта и спомена отпреди 30-тина години. А аз, ако е рекъл Господ, наесен ще направя 57.)
Бъди жив и здрав! Господ да те дари с благодат и късмет!
Е.Д.
Ето какво написах в отговор на тия пожелания; мисля, че думите и в честитката, и в моя отговор си заслужават да се съхранят в този блог - за поука на по-младите най-вече:
Благодаря ти за мъдрите думи и за хубавите пожелания! Дай Боже да поживеем още, та да довършим онова, което сме започнали.
Защото сега навлизаме в златната есен на живота си и трябва да се берат плодове. Хубаво е когато човек много е работил, та да има какво да бере когато дойде есента.
Прочее, изглежда за това ни е даден и животът!
Всичко добро ти желая и благодаря още веднъж!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар