Благороден жест на издател в подкрепа на образованието на българската младеж

В живота, сред многото неприятности - за да има все пак някакъв баланс - понякога на човека се случва и нещо добро, което го прави щастлив; по същия начин, в облачен ден, изведнъж слънчевите лъчи си пробиват път, огрейват ни, стоплят ни за кратко, пък после облаците пак закриват слънцето. Така на мен тия дни ми се случи нещо твърде приятно, за което искам да споделя с вас, един вид "да се похваля".

В разговор с г-н Любен Козарев, собственика и управителя на издателство ИЗТОК-ЗАПАД, с който подготвяме новата книжка на сп. ИДЕИ, му подхвърлих, ей-така, между другото, че имам две книги, издадени преди десетина години, които вече са се изчерпали, които никъде не могат да се намерят. Става дума за моите книги УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството") и ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика), които използвам също и като учебни помагала в преподаването по два учебни предмета: Философия на правото, политиката и държавата и, на второ място, Логика. Показах на г-н Козарев как в тази ситуация се справям, понеже помагалата все пак ми трябват, на мен и на учениците ми: издавах ги като брошурка, на ксерокс, с най-обикновена корица, което, между другото, е доста скъпичко. Той разгледа помагалата и ми каза: а искаш ли да ти ги издам? Може, каза той, това да стане бързо и лесно, щом си ги подготвил за печат, и то доста сполучливо. Разбира се, съгласих се, той обеща издаването им да стане бързо и удържа на думата си: книгите вече са факт! Тук искам да благодаря на г-н Козарев за толкова щедрия и благороден жест да издаде тия книги в подкрепа на образованието на нашата младеж!

Учениците ми, които пожелаха да си купят книжката, разбира се, я получават на половин цена, т.е. като дадат символичните 3 лева. Тоест наполовина им я подаряваме, като причината за това е, че техният учител е авторът, а пък зложелателите, разбира се, няма да пропуснат случая да почнат да крещят за "конфликт на интереси", за "печалбарство" и пр. По този начин, пишейки това, искам да изпреваря такива обвинения: печалба от учениците никой не гони, напротив ние, автор и издател, подпомагаме дори и финансово тяхното образование. Инвестираме един вид в него. Разбира се, благодарност за това от никой не чакаме, напротив, като едното нищо най-вероятно ще получим грозни обвинения. Както и да е, аз специално съм свикнал да ме ругаят за всичко, което правя.

И ето, книгите са вече в ръцете на ония мои ученици, които пожелаха да учат по тях (другите пък могат да си свалят файла от интернет и да си го разпечатат сами). Забелязвам, че и двете книги, и тази за свободата, и другата, за мисленето, им харесват, кориците се цветни, гланцирани, книжките са удобни за ползване - понеже всъщност направих максималното така да редактирам и съкратя текста, че да е приятен за четене и от младите хора, и от всички ония, които се интересуват. Ако някой пожелае да си купи някоя от книжките, да заповяда, да пише на имейла ми. Неговите пари, разбира се, ще отидат не за нечие обогатяване, а за издаването на следващата книжка на сп. ИДЕИ, която сега подготвям.

А ето сега и откъс от предговора на едната от тях, именно книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, откъс, който е отпечатан и на задната й корица:

От нас, хората, изправени пред бездънната непонятност – и възхитителната простота! – на живота, се иска малко: да постигнем яснота относно себе си, относно съществуването, което ни прави човешки същества. Но нашето съществуване е всеобхватност, която лесно не се постига. Търсейки нейното "ядро" – сърцевина и на живота ни! – ние не без удивление разбираме, че то се свежда до една дума: свобода.

За преживелите комунизма автентичната свобода е нещо непознато – или пък е нещо, което си "представяме" съвсем непълноценно. Съществуването без свобода, в което се задушавахме десетилетия, ни откъсна от величествения универсум на свободата и ни запрати в задънени улици и тресавища, от които скоро няма да се измъкнем. Затова за повечето от нас свободата е дума, зад която нищо не стои, която е изпразнена от съдържание; мнозина затова даже ненавиждат свободата, виждат в нея корена на бедите ни. ("Видяхте ли докъде ви доведе вашата свобода?!", "Искахте свобода, искахте свобода – нà ви сега свобода!" – това познато ли ви е?).

Но свободата по начало е живот, чиято загадка тепърва ще разгадаваме, към чието тайнство все още ни предстои да се приобщим. И тъй като наука за свободата няма, а "технология за правенето й" не може да бъде създадена, то от всеки от нас се иска сам да стъпи на почвата й, самостоятелно да проправи свой път към нея.

"Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия!" – е казал човекът, който наричаме апостол на българската свобода. Дали думи му важат с пълна сила все още, сега, в началото на третото хилядолетие?!

АВТОРЪТ, юли 1998 г.

Добави в Svejo