Вчера, слушайки и четейки новините и размишлявайки върху тях, изведнъж усетих колко много ми е омръзнало да се ядосвам, да се възмущавам, да коментирам, да споря по политически въпроси. И в един прекрасен миг съзнанието ми беше огрято и стоплено от една наистина прекрасна мечта, за която искам ето сега да ви разкажа.Моята мечта е да станем страна от типа на развитите демокрации в Америка, Франция, Англия. В които всичко е нормално, мечтата ми, сиреч, е да станем една от нормалните страни. В които гражданите, след като гласуват за своите си избраници, им дават доверието си, а пък политиците се захващат за общите работи. А пък в същото време гражданите, обикновените хора си се занимават със своите си, с личните си грижи и проблеми. Защото политиците в тия страни, с нищожни изключения, не са маскари и крадливи разбойници като нашите, ами са солидни хора с морал и съзнание за достойнство. Там те неотклонно работят за провеждането на една политика, за която са се ангажирали пред избирателите си, и от която няма да отстъпят и на сантиметър. Това са политици-държавници с високо съзнание за мисия, за които общият интерес е единствена доминанта. И затова там с политика се занимават най-успешни хора, или хора, които са преуспели в личния си живот, именно са богати, състоятелни и свободни хора. А не мижитурки и аутсайдери като нашите, дето ламтят за общото, дето лиги им текат като си представят колко хубаво ще крадат когато се докопат до властта. (ОЩЕ >>>)
1 коментар:
Хубава мечта, но за съжаление само мечта по няколко причини.
Диагнозата на българските политици е вярна, тук няма две мнения. Всъщност основната причина за състоянието на България не са особеностите на българите като народ и на българските политици, а руската намеса. България е такава, каквато е не защото българите го искат, А ЗАЩОТО МОСКВА ГО ИСКА. ОСНОВНО СИ ОСТАВА РУСКОТО ВЛИЯНИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ВЕЧЕ НЕ ОТКРИТО КАТО ПРЕДИ 1989, А МНОГО ПО-ЗАВОАЛИРАНО, НО ВЪПРЕКИ ТОВА НЕ ПО-МАЛКО ЕФЕКТИВНО.
Представата за западните политици обаче е прекалено идеализирана. Всъщност и демокрацията в крайна сметка не е нищо друго, освен форма на организиране на олигархията. Всички отрицателни явления, които се наблюдават в посткомунистическата политика, ги има макар и в повечето случаи в не чак толкова драстична форма и в старите демокрации.
Освен това западните политици в последните 50 години определено са деградирали. Те са продукт на комерческото общество на потреблението и са полуобразовани и изключително ограничени хора. За съжаление най-интелигентните хора в развитите демокрации не се занимават с политика, което улеснява плановете на Москва и Пекин.
Най-опасният момент обаче е този, че и западните политици съвсем не случат безкористно на своите нардои. Без да се разпростирам ще кажа, че степента на влияние и инфилтрация на Москва и Пекин в западните политически кръгове се подценява. Тук ще спомена само имената на Шрьодер и Берлускони и тяхната дружба с Москва, ни списъкът може да бъде продължен.
По принцип избягвам да критикувам нашите приятели американците, защото Америка е последната и единствена преграда пред „Световния Октомври”, т.е. световното господство на Москва и Пекин, но все пак ще кажа, че в последните 20 години Америка два пъти избираше – меко казано – проруски настроени президенти, за които имам големи съмнения доколко служат на американските интереси. Москва знае, че американската компартия няма шансове да спечели избори, затова използва лявото крило на Демократическата партия за своите цели. Въобще в американската политика поне от 1975 насам има много странни моменти, които навеждат на разни мисли.
Публикуване на коментар