Тия дни ми се случи една случка, за която искам да разкажа - за да не я забравя. А иначе бях твърде впечатлен, да не кажа нещо по-силно: бях потресен. А случката е съвсем обичайна, дори, бих казал, всекидневна:В едно магазинче в центъра на града си купих една стока, няма значение каква, не е и скъпа. Като попитах колко струва, ми казаха, че струва изгодно, абе, оказа се, че струва 2.20 (за да схванете смисъла на историята тая подробност има значение). Като чух тоя отговор, рекох да ми дадат два броя от стоката (наистина не е интересно за каква именно стока става дума). Платих, сложих рестото в джоба си и си тръгнах.
В къщи обаче установих, че продавачката се е заблудила и ми е хванала стойността само на единия брой от стоката, а аз купих два. Няма да скрия, мина ми през акъла следната обичайна мисъл за в такъв случай, която няма как да не мине през ума на небогат и скромен (в парично отношение) човек като мен: ами като не може да смята, проблемът си е неин, на продавачката! Рекох си това и сякаш се успокоих. (ОЩЕ >>>)
2 коментара:
Смирението е християнска добродетел. Дори когато правим добро и постъпваме нравствено, не бива да се възгордяваме и да смятаме, че сме велики и възвишени, а другите долни и презряни. Просто правим нещата и толкова.
Да ви кажа за една случка.На улицата една жена продаваше чорапи по 0.20 лева чифта.Купува два чифта.Обаче в къщи виждам,че на едият чорап има изпусната бримка.Връщам ги. Тя ми дава нов чифт плюс още един чорап.Слагам ги в джоба си без да ги погледна.По пътя за вкъщи виждам,че имам три чорапа.Връщам се пак и и давам единия чорап.Тя се изненада много и ми даде още един чорап,но за 0.15 лева чифта.
Публикуване на коментар