Що за хора изпълват масонските ложи из многострадалното ни отечество?

По едно шоу-предаване - да не споменавам името му, щото от гнус и отврат не само ще ми стане горещо, но и ще се изпотя! - хванах оня ден интервю с някакъв виден масон, да ме прощава, ама не запомних името му. Я чакай да проверя в интернет как се казва тоя човек, щото е неуважително все пак да не използвам името му, като ще пиша за него? Момент. Да, казва се Румен Ралчев. Представен е като основоположник на масонското движение в България и лидер на Ордена на рицарите-тамлиери. Не се ли пишете "тамплиери"? Както и да е, карай да върви...

Признавам си, загледах се, като се стараех погледът ми да не среща образа на водещата, щото ми става лошо като видя ухилената й лигава физиономия. (Ето заради такива жени изобщо не е чудно защо гейовете са така много напоследък.) За по-голяма сигурност слушах, а не гледах предаването. Та чух доста неща, някои от тях нови за мен. Други пък - верни. Сещам се за изказването на Волтер по един друг повод:

"Във вашата книга има много нови и верни неща. За жалост новите не са верни, а верните не са нови."

Но тук не става дума за изреченото от г-н Ралчев. Човекът си се държеше както подобава да се държи един виден масон. Достолепно. Внушава респект. Явно масоните у нас са твърде влиятелни, щом имат такова самочувствие. Само усещането за власт дава такова самочувствие. А усещане за власт дава не само високата държавна служба, а и други, още по-зрими неща: парите, връзките, славата, "народната любов" и какво ли не още, все от този род.

Та гледайки, пардон, слушайки това телевизионно предаване, се замислих за доста неща. Най-важният въпрос обаче нямаше начин да е друг, а не този: що за хора изпълват масонските ложи из многострадалното ни отечество, що за човек трябва да си, та из нашите предели да станеш достоен да си масон? Питам се за това, щото уважаваният масонски лидер на няколко пъти спомена, че масонството било най-вече "философия", та се запитах: щом е философия масонстването, дали пък сред масоните не се числят и нашите най-добри философи? Би било логично. Ама едва ли. Не съм забелязал някой от големите ни философи да излъчва такова усещане за власт, каквото имат масоните. Нищо че философията дава едно усещане за духовна власт, най-мощната власт на този свят.

Прочее, спомена се само, че Желю, да, същия оня, бившия президент, бил масон. Ама май и той не бил, както се разбра. Щом самият Желю не е бил, най-вероятно, масон, явно сред нашите масони няма нито един философ. Щото Желю минава за философ, пък макар и марксистки.

И от тази гледна точка се запитах и това: дали пък масонската философия не е изцяло материалистическа? Щото качествените философи обикновено са нематериалисти, това обяснява защо сред българските масони няма нито един философ, заслужаващ това име. А иначе дървени философи сред нашите масони сигур има много. Толкова, че с лопата да ги ринеш. Казвам само едно име: Кошлуков. Толкова. Стига. Това е предостатъчно да се разбере що имам предвид...

Както и да е. По логически път правя заключението - без изобщо да претендирам за компетентност в областта на "масонското знание" - че масонската философия у нас по-специално няма начин да не е изцяло материалистическа, а пък да станеш масон няма начин, ако не си материалист. Тази логика добре обяснява защо, да речем, масони са били такива протучи "мислители" като Илия Павлов и прочие. Каквато ни е държавата, такова ни е и масонството. Такъв ни е и бизнесът, сиреч, "капитализмът". Всичко у нас е все най-изчанчено, извратено, неистинско. Та нима масонството ни ще е само истинско сред тази всеобща развала и извратеност, в която живеем.

Та от тази гледна точка нищо чудно сред масоните ни да са най-видните ченгета от ДС, като Гоце, Симеон и прочие, чиито прогрес и чието възвеличаване в никакъв случай не може да се дължи на личностните им качества. Щом "капитализмът" ни е ченгераски, как е възможно тогава масонството ни да не е също такова?! Ето как сам си отговорих на въпроса какви хора у нас са достойни да станат масони. Тъжна работа.

Ще каже някой: тоя явно иска да става масон, и понеже не го канят, затуй им е обиден! Няма начин да не е така. Да, ама не: ако исках да ставам масон, щях да им правя мили очи, а не да пиша такива статии, нали така?! Пък и да те приемат за масон се искало същото, както и навремето в комунистическата партия: искало се препоръка. Но както навремето не се намери нито един комунист, който да ме възприеме като достоен да стана комунист, така и сега е съвсем сигурно, че няма да се намери нито един масон, който да ме оцени като достоен да стана масон. Не храня надежди в туй отношение. Никак даже.

Явно, както се оказа, в средите на масонството като философия, имам предвид в нашенски условия, няма място за философи. А има място за съвсем други, коренно различни от същинските философи. Има място само за дървени философи. Всичко си е в реда на нещата. Другояче у нас просто не може да бъде...

То какво ни е наред в "тази наша страна", та философията - било то и масонска - да ни е наред и да е както трябва да бъде - съвсем неизопачена и неизвратена?! Няма начин да е така. Наистина, от това гледище, съвсем нормално и съвсем "в реда на нещата" е да няма философи сред масонството като особена философия.

Явно за да станеш масон в условията на материалистическа България се изисква едно-единствено условия: да имаш пари. По възможност - повечко. Е, и мошеник да си поне малко няма да е излишно. Това е всичко. Друго не требе. Това е България.

Добави в Svejo