Открито писмо до негово превъзходителство господин социалния ни президент

Оня ден, не знам дали сте забелязали, по една телевизия дадоха репортаж за някаква бабичка, да я наречем "средностатистическата баба Мария", която получавала пенсия от 200 лева, но от тях била 80 давала за лекарства - и с останалите 120 лева трябвало да изкара някак месеца. Репортерката я попита как се оправя при това положение, баба Мария отговори, че сама не знае, и показа портмонето си, в което имаше старателно пазена десетачка, с която трябвало да изживее доста дни.

Бабата, развълнувана, допълни, че ето днес, примерно, била ходила да си набере коприва в Южния парк, от тая, "дето я припикават кучетата" (нейни думи), та с копривата и шепа орис да си свари чорбица. Много добре зная как живеят пенсионерите, понеже моята майка живее някак с пенсия от 176 лева (след като цял живот е работила яко и всекидневно), та историята на баба Мария съвсем не ме учуди.

Но размишлявайки за тия неща в един момент в съзнанието ми се яви идея да напиша едно открито писмо до нашия социален президент таваришч Гоце Първанов. Речено-сторено, ето сега и текста на самото писмо:

До г-н Георги (Гоце) Първанов, президент на Република България

Г-н Президент,

Не зная дали ви е известно, но българските пенсионери живеят във все по-окаяни и възмутителни условия. Интересно ми е обаче, че този факт съвсем не смущава крепкия Ви сън на преуспял политически олигарх, и това, че не се сещате да използвате това обстоятелство даже и за демогогски политически цели, ми говори, че сте станали съвсем безчувствен към трагедията на милионите наши родители, принудени да живеят в толкова нечовешки условия. Не, за вас е много по-вълнуващо да се грижите за вълчицата Зорница, да мислите предимно за ловните си подвизи (ето, чета, че били сте се уредили, със специален закон или наредба, да ловувате съвсем безплатно!), да се хвалите пред медиите какви пушки имате и прочие, и так далее.

Смятам, драги г-н Президент, че Вашето поведение и държание е демонстрация на оная мъдрост, вложена в народната поговорка "Пази Боже сляпо да прогледа!". Вие, г-н Президент, сте се самозабравили. А нали бяхте се самопровъзгласили за "социален президент"?! Това е грозно, г-н Президент, та Вие по този начин плюете в собственото си лице!

В тази връзка, за да Ви помогна, като психолог и български гражданин Ви предлагам следното:

Пуснете нещастната вълчица Зорница (или Зорка, пардон, не си спомням точно името й!) в гората да си живее на воля и щастлива с вълците - те, вълците, драги г-н Президент, са създадени да живеят с вълци, а не с хора, пък макар и тия хора да са комунисти като Вас! - и с парите, които сега отделяте от бюджета на Президентството, за да храните вълчицата, да помогнете, да речем, на оная баба Мария, която наскоро по телевизията заяви, че се била прехранвала с чорбица, сварена от "припикана от кучетата чорбица", набрана от Южния парк, и шепа орис. Смятам, г-н Президент, че една вълчица или кучка (не поставям тук въпроса за кучетата, които, като изтъкнат ловец, отглеждате за сметка на все същия държавен бюджет на най-бедната държава в Европейския съюз, пък и не само в него) не е по-важна от едно човешко същество като баба Мария, и ми се струва прекалено грозно баба Мария да бъде оставена да си яде своята коприва, а пък Вий, г-н Президент, да си отглеждате вълчица, която, знайно е, не яде друго, освен месо, купувано от вас, най-вероятно, от евтиния президентски супермаркет. Тъй че, ако благоволите, драги г-н социален президент, имайте добрината да ощастливите едновременно и вълчицата Зорница, и баба Марийка от София, като първом пуснете вълчицата да си живее на воля в гората, а пък на баба Мария после дайте от парите на вълчицата, та тя да престане да яде от своята припикана от кучетата коприва. Мисля, че това е справедливо, е, не е "социално справедливо", както вий, комунистите, предпочитате да се изразявате, но е достатъчно да е поне справедливо от една човешка гледна точка.

Като пиша сега това, (не)уважаеми г-н Президент, в съзнанието ми се явява още една идея, която искам да споделя с Вас; прочее, нищо чудно тоя изблик на идеи в съзнанието ми да се дължи на това, че, като беден български интелектуалец и преподавател по философия, вчера ядох три пъти фасул-чорба; нищо чудно фасулът да способства за раждането в душите ни на каквито си искате идеи! Та ето, идеята ми е следната:

Вий, г-н Президент, сте прочут с колекцията си от ловни оръжия, от пушки, купувани неизвестно с какви пари, но да не издребняваме сега. Пише се и се говори по медиите, че една Ваша пушка, нищо чудно да е любимата Ви, била струвала 20 000 евро или долара, не помня вече точно. Сигурно и другите Ви оръжия от колекцията, с която толкова се гордеете, да струват също немалки пари. Та ето, хрумна ми да Ви призова нещо, което Вие, като "социален президент", няма как да не изпълните - за доброто на социума и дори, представете си, на някои хора, на някои човеци от същия този социум. Та, призовавам Ви: продайте на търг своите пушки - дядо Ви от Сирищник все е ловувал някога с такива лъскави пушки! - и парите, които спечелите, ги раздайте на бедните. Раздайте ги на хиляди баби Марии, които пролетно преживяват, както казахме, предимно с припикавана от кучетата коприва, а пък зимно време, честно казано, никой не знае как изобщо преживяват.

А, какво ще кажете, другарю "социален президент", хубава ли е идеята ми? Социална ли е? Социална е, разбира се. Значи вий, като "социален президент", сигурен съм, много ще я харесате!

Радвам се, че имах възможността да Ви доставя тази радост, като Ви върнах към позабравените комунистически корени, към идеите на Вашата буйна комунистическа младост. Наздраве!

И, да не забравя, предайте много поздрави от мен на Вашия приятел Георги Гергов и на другия Ваш пловдивски приятел, именно мутрополит Николай, оня същия, с часовника за 20 000 евро, аз нему друго писмо ще пиша тия дни. Живи и здрави да ни сте, вий сте все "социално-отговорни" и "народни" люде и затуй се налага да Ви пишем тия писма...

С (не)уважение: Ангел Грънчаров, философ и гражданин от Пловдив

Добави в Svejo