Напоследък все по-често се питам: как е възможно мнозинството от хората да се отдава с такава страст предимно на всякакви дребнавости? Интересуват се предимно от какви ли не незначителности, вълнуват ги разни суетности и капризи. Сякаш всички са отдадени предимно на половинчатости, на дреболии, на разни несмислености, на неща, които не заслужават чак такова голямо внимание. Защо ценим дребното, а за голямото все забравяме? Наистина, защо истински важното, сериозното, същественото, значимото, необходимото съвсем слабо вълнува публиката? Или дори изобщо не я вълнува. Понеже е заета с какви ли не глупости. Понеже е затънала в дребнотемие, в кухата самонадеяност на нехаещите за истинското, за истински доброто, за съдбовно необходимото.На едно място - виж Универсалните човешки ценности - предизвикан от липсата на реакция по публикувана от мен статия, поставяща, по моя преценка, твърде важни въпроси, ми се наложи да напиша, обръщайки се към една читателка, следните думи, които, чини ми се, са добро въведение в интересуващия ме не от вчера проблем: (ОЩЕ >>>)
2 коментара:
Ангеле,Ч Р Х. Да си ни жив и здрав!
Благодаря, Честито Възкресение Христово и на теб, и ти да си жив и здрав!
Публикуване на коментар