Искам да опитам да опиша вредата от празнословието - и да потърся начини да се избавим от него. Не зная дали си давате сметка колко разпространено е това, което наричаме празнословие. Празнословието ни залива отвсякъде, на талази или дори като водопад. Изкушението много да говориш - или пишеш - без да кажеш нищо съществено, се забелязва с просто око - или с просто ухо! - наоколо и навсякъде. Всички бърборят и дърдорят непрестанно, но да откриеш смислено говорещ човек, струва ми се, е същинска рядкост - и е нещо като празник за оня, комуто се е паднал такъв късмет. Стига и той самият да не е празнословещ дърдорко, щото как такъв да може да оцени смислените и пестеливи думи?!Думите, как да го кажа, са нещо като бръснач: могат да бъдат полезни при внимателна употреба, но иначе, ако употребата им е безразборна, могат да направят много поразии. Многото думи едва ли проясняват, напротив, те имат свойството да замъгляват. А най-високото достойнство на речта и на словото е че може да ни въведе в един прекрасен духовен свят на хармония и умиротвореност, в който всяко нещо си е на своето място. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар