Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

понеделник, 16 май 2011 г.

Антиамериканска истерия: не им щем демокрацията на американците!

Няколко дни исках малко да си почина от политика, от коментари на текущата политика. Писах други работи и най-вече четох. Тази сутрин ставам и пускам телевизора (поне докато свърша някоя и друга работа в кухнята да си поработи там малко). За жалост, на екрана се появява самодоволната мутра на Волен Сидеров, който се хвали как бил поставил американския посланик на мястото. Постъпил бил като "българин", не знам що си, и прочие, и ала-бала, и так далее.

Водещият му се умилква, а Сидеров, порядъчно забогатял вече от руските подкупи и от подкупите на ГЕРБ (парламентарната му подкрепа се дължи на парици, на какво друго да се дължи?!), мазно-мазно демонстрира "патриотизма" си. Както и да е, от продажно руско и комуноидно мекере не мога да очаквам друго освен да плюе Америка. И не заради Сидеров се захващам да пиша този коментар. Сидеров е ясен, от ясен по-ясен. Ясен е като бял ден. (ОЩЕ >>>)

5 коментара:

Анонимен каза...

Няма нужда да идеализираме наивно Запада и Америка. Комунизмът от самото начало е неприемлив, но и капитализмът има много трески за дялане и очевидно в този си вид на общество на необуздания консуматизъм е нежизнеспособен и обречен. Всъщност САЩ от 1993 вече не реализират икономически растеж и целият деклариран ръст се дължи на статистически трикове. Далеч съм от мисълта да подценявам американците и да им се подигравам, защото Америка има все още някои високи технологии, но като цяло няма вече производство освен на дъвка, хамбургери, пържени картофки и холивудски филми. Нейната индустриална база и валутните й резерви са основно в Китай. Това беше колосално сбъркана икономическа политика, започната от Никсън, на която американците вече берат и тепърва ще берат горчивите плодове.

От друга страна можем да критикуваме – и с право - Америка за каквото си искаме, но тя при всички случай е за предпочитане пред руско-китайския посткомунизъм и комунизъм. Както обаче нееднократно съм имал възможност да подчертая, Русия и Китай не са се отказали от плановете си за унищожаване на Запада. Цялата операция „Перестройка” от самото начало освен всичко друго (сценариите на комунистите никога не преследват една-единствена цел) е насочена именно към това. Вижда се съвсем ясно, как с всеки изминал ден Русия и Китай – с активната помощ на Запада - стават все по-силни, докато Западът начело с Америка става все по-слаб. Китай ще изпревари САЩ по БВП още към 2016 година.

Комунистите не са свръхчовеци и не е опрадвано да им се приписват някакви митични способности и качества, но имат нелоши анализатори и „политтехнолози”, както наричат модерно кремълските социолози и политолози, които манипулират политическите процеси и изборите. Освен това имат огромен материален ресурс, който е впрегнат в тези активни мероприятия. При това техните политически манипулации съвсем не се ограничават до посткомунистическите страни. Тяхната намеса се усеща и в старите демокрации (мога да приведа ред примери), даже има индикации, че след 1989 манипулираха и някои от президентските избори в САЩ. В този смисъл дори най-великата демокрация на света Америка е под значително влияние от страна на Москва!

Един според мен незаслужено пренебрегван от мнозина утвърдени политолози и на Изток, и на Запад анализатор е беглецът от КГБ майор Анатоли Голицин, чийто анализи според мен са незаменими за разбиране на процесите в Източна Европа след 1989. Ето какво пише той в своята книга „Измамата Перестройка” от 1995 по този повод:

Анонимен каза...

„СУМАРЕН АНАЛИЗ НА ДЪЛГОСРОЧНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАБЛУДА:

Предвид зрелостта на старите комунистически режими, силата на техния политически потенциал и потенциал на сигурността и дългия период на подготовка на контролираната „политическа опозиция” тези режими са в състояние да позволят на представители на контролирани „некомунистически” партии да имат една трета, половината или дори повече места в правителството и парламента, така че тези институции да изглеждат „представителни” и „демократични”...

Създаването на контролирана „политическа опозиция” прави възможно въвеждането на измамни „некомунистически” и „демократични” структури. Дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати...Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.

Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функциконални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”... Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.”


Аз (Анонимен) ще добава, че въпреки тези песимистични редове на Голицин автентичните антикомунисти в Източна Европа на моменти успяха да реализират макар и временни частични пробиви в комунистическия сценарий, вкл. и в България. Това също не e учудващо, защото колкото и хитра и силна да е Москва, дори тя не може да има 100% контрол и завинаги. Някои интересни мисли по този повод изказва в интервю бившата депутатка от СДС (ДП) Веселина Рашеева:

Анонимен каза...

„Има въпроси, които останаха без отговор. Всъщност на правителството на Филип Димитров може би по някакъв начин нямаше да му бъде позволено да остане докрай, защото то можеше да свърши много неща, които тогава на другия политически спектър му се струваха абсолютно недопустими. Независимо от грешките, от неопитността отстрани изглеждаше, че наистина не му бе позволено да завърши. От друга страна, ръководството на СДС, може би наистина от липса на опит, без да иска помогна на плана, на сценария... Може би имаше други политически игри, планове. За всични ни вече е ясно, че сценарият на 10 ноември беше един, но после не можа да се осъществи – и слава Богу. СЦЕНАРИЯТ ВСЪЩНОСТ БЕШЕ НИЕ ДА СМЕ КАТО ДНЕШНАТА БЕЛАРУС. САМО ЧЕ СОФИЙСКИЯТ НАРОД И ТОЗИ В ОЩЕ НЯКОЛКО ГОЛЕМИ ГРАДА ИЗЛЕЗЕ НА УЛИЦАТА И ДВЕ ГОДИНИ НЕ СЕ ПРИБРА. ТАКА ЧЕ НЯМАШЕ НАЧИН ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ТОЗИ СЦЕНАРИЙ. НЯМАШЕ ДА СПОРИМ ЗА БЕЛЕНЕ, ЗАЩОТО АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА ОТДАВНА ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНА – ПОЛЕЗНА ИЛИ НЕ – НЕ МОГА ДА КАЖА. ТОВА СЕ ОТНАСЯ И ЗА МНОГО ДРУГИ НЕЩА. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА НАТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ... В България всъщност има само две партии, които имат постоянен електорат – голям или по-малък. Това са сините и БСП. Всичко друго е случайно, идва еднодневно и после заминава... ще ви кажа, че за мен, без да съм очарована, единствения човек, който разбира от управление на държава и може да я управлява, е Иван Костов. Разбира и може. Сините имаха много идеи за излизане от кризата, но като че няма чуваемост у правителството...”

(цялото интервю: http://www.obshtestvo.net/content/view/2137/3/)

Анонимен каза...

И още едно потвърждение на тезата, че силата на комунистите не е в икономиката и даже не във въоръжените сили, а в ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ. Това се потвърждава и от беглеца от ГРУ Виктор Суворов (Резун), който пише:

“Сталин е имал три независими една от друга разузнавания: Първо управление на НКГБ, ГРУ на Генералния щаб и личното разузнаване на Сталин, скрито под две фирми - “Секретариатът на др. Сталин” и “Специалният сектор на ЦК на ВКП (б).” Между тези структури е съществувала жестока конкуренция.

Каква е била сумарната мощ на тези структури? Колосална. Няма да повтарям примерите за атомната бомба. Всеки знае: около половината от американските учени, които са правели бомбата за Рузвелт, са работели за Сталин. Ето друг пример: Сталин, опирайки се на могъществото на своето разузнаване, е държал Рузвелт за гърлото или за още нещо. Държал го е здраво. Рузвелт (макар и парализиран) играел по свирката на Сталин всички номера, които искал от него Кремълският Стопанин. РУЗВЕЛТ БИЛ ЗАОБИКОЛЕН ОТ СТАЛИНСКИ ШПИОНИ И ЗНАЕЛ ТОВА. Преди войната и в нейния ход Рузвелт със своето умение да отгатва, улавя и удовлетворява сталинските желания докарвал света до пълно изумление. Че и днес дори не можем да спрем да се учудваме, меко казано, на отстъпчивостта, податливостта и на стремежа на Президента на САЩ да угоди на Генералния секретар на ЦК на ВКП (б). Сталин не е имал нито военни (няма как да достигне Америка), нито икономически (Америка е по-силна и по-богата) лостове за натиск върху Рузвелт. Но Сталин е имал разузнаване...”

(“Самоубийство”, руско издание, има и българско, стр. 229/230)

А някои наивници вярват, че цялата тази чудовищна машина през 1989-1991 мирно и тихо е рухнала и отишла на бунището на историята. Комунистите се били отказали от марксизма и от всички свои планове за подчиняване на Запада, станали са “добри” и сега са доволни да са макар и назначени “капиталисти”. Басни за наивници! Забравя се, че комунистите наистина ОБИЧАТ ЗАПАДНИТЕ КАПИТАЛИ, но МРАЗЯТ ДО СМЪРТ ЗАПАДНИТЕ КАПИТАЛИСТИ. И тук няма никаква промяна.

Анонимен каза...

Рашеева:

„Има въпроси, които останаха без отговор. Всъщност на правителството на Филип Димитров може би по някакъв начин нямаше да му бъде позволено да остане докрай, защото то можеше да свърши много неща, които тогава на другия политически спектър му се струваха абсолютно недопустими. Независимо от грешките, от неопитността отстрани изглеждаше, че наистина не му бе позволено да завърши. От друга страна, ръководството на СДС, може би наистина от липса на опит, без да иска помогна на плана, на сценария... Може би имаше други политически игри, планове. За всични ни вече е ясно, че сценарият на 10 ноември беше един, но после не можа да се осъществи – и слава Богу. СЦЕНАРИЯТ ВСЪЩНОСТ БЕШЕ НИЕ ДА СМЕ КАТО ДНЕШНАТА БЕЛАРУС. САМО ЧЕ СОФИЙСКИЯТ НАРОД И ТОЗИ В ОЩЕ НЯКОЛКО ГОЛЕМИ ГРАДА ИЗЛЕЗЕ НА УЛИЦАТА И ДВЕ ГОДИНИ НЕ СЕ ПРИБРА. ТАКА ЧЕ НЯМАШЕ НАЧИН ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ТОЗИ СЦЕНАРИЙ. НЯМАШЕ ДА СПОРИМ ЗА БЕЛЕНЕ, ЗАЩОТО АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА ОТДАВНА ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНА – ПОЛЕЗНА ИЛИ НЕ – НЕ МОГА ДА КАЖА. ТОВА СЕ ОТНАСЯ И ЗА МНОГО ДРУГИ НЕЩА. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА НАТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ... В България всъщност има само две партии, които имат постоянен електорат – голям или по-малък. Това са сините и БСП. Всичко друго е случайно, идва еднодневно и после заминава... ще ви кажа, че за мен, без да съм очарована, единствения човек, който разбира от управление на държава и може да я управлява, е Иван Костов. Разбира и може. Сините имаха много идеи за излизане от кризата, но като че няма чуваемост у правителството...”

(цялото интервю: http://www.obshtestvo.net/content/view/2137/3/)