Петко Симеонов, да, оня същия, който беше седесар в най-ранния период на съществуването на СДС, но после, по независещи от него причини, охладня към тази организация дотолкова, че стана един от най-прочутите й критици (да не кажа "врагове"), е написал в блога си интересен текст под заглавие “НАЗНАЧЕНАТА“ ОПОЗИЦИЯ (отговор на Руслан), който си струва да се прочете.Защото в него г-н П.Симеонов се мъчи да защити една твърде екстравагантна и незащитима теза: че в ранния период от съществуването на СДС ченгетата от ДС били имали по-малка роля отколкото в следващия му период, именно от средата на 1991 година. Понеже съм правдолюбец, ми се наложи немедлено да реагирам; ето какво написах като коментар там, в неговия блог: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
5 коментара:
Между другото освен мен доста мои роднини, колеги и приятели (по моя препоръка) четоха „Страстите и бесовете български” и всички са на мнение, че това е една от най-сполучливите книги за прехода досега в България – точна, реалистична и с тънко чувство за хумор. Така че въобще не е вярно, че в България няма аудитория за качествена литература. Ако обаче чакате похвала и насърчение от ВС на БСП, няма как да не сте разочарован, защото това няма как да стане :)
Не, от БСП насърчение и похвали не чакам, опазил ме Бог от такава суетност! Не чакам също така похвали и от по-голямата част от т.н. "знаменити лидери" на СДС от различните периоди. Забелязъл съм обаче, че книгата обикновено допада на т.н. "обикновени граждани", именно ония, с които заедно мръзнахме по митингите, по улиците и по барикадите. Аз смятам, че тази книга изразява гледната точка на този безименен човек от улицата, без който обаче нямаше да бъде постигнато всичко онова, което все пак беше постигнато в тия години...
Е, не бива да си мислим, че знаем всичко за 1989.
Чешко-американският кинематографист Robert Buchar, който направи много интересен документален филм за „нежната революция” и подготява нов филм за събитията в Източна Европа (http://www.youtube.com/watch?v=vi9p2S4eYzU), за „колапса” на комунизма:
„Очевидно има много неща, които не знаем и които вероятно никога няма да узнаем. Можем само да гледаме фактите и да вадим нашите собствени заключения...Западната публика е добре масажирана от медиите и „правилното” образование до степен, че не може да разбере какво става, а в по-голямата си част нея и без това не я е грижа за това. Младото поколение американци днес няма изторически познания и не може да си създаде картина какво става днес, защото няма представа какво е станало в миналото. Хората, живеещи в бившия съветски блок, имат различен опит, но изживяването на ситуацията „отвътре” не им позволява да видят голямата картина. Малкото на брой личности, които осъзнават какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията. А освен това техните правителства вече даже и не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели. Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив...
...А Джо Дъглас добавя:
„Руската мафия и КГБ имат гигантски количества пари. Те са напълно достатъчни за постигане на корупция на високо политическо ниво, на най-високо ниво и за да се влияе на изборите навсякъде по света бе никакви проблеми. И не само това, парите са толкова много, че тях даже не ги е грижа колко е конкретната сума, защото това няма никакви значение.”
Robert Buchar:
Хората в Америка си мислят, че идеята за глобален социализъм е мъртва. Но тя не е. Ако погледнете развитието в Европа и Латинска Америка, ще видите, че там има повече социализъм отвсякога. Защото общественото мнение или по-скоро медиите, политическите партии, политическите движения, парламентите и институциите всички стават все по-социалистически. Сега и Съеднените щати тръгват все по-бързо в тази посока... Като скептик аз бих казал, че ние в Америка се движим в посока социализъм и няма сила, която да смени курса на кораба. Но дълбоко в сърцето си вярвам, че има нещо особено в американския народ, че здравият разум накрая ща надделее и че Америка ще оцелее. Но кой знае. Режим, основан на икономически оптимизъм, не може да приеме отрицателните импликации на руската вражда спрямо Запада. Не е вероятно Вашингтон да създаде ефективна контрастратегия.”
Прочее, демократът П.Симеонов още не е пуснал коментара ми в неговия блог, което именно и показва не просто демократичността му, колкото страха му от разпространението на истината сред повече хора...
Снимката на Симеонов, която сте сложили, говори повече за вас, Грънчаров, а не за него, за жалост...
Публикуване на коментар