Извиних се вместо вас. Не ми благодаретеАвтор: Филипа Радионова
Гербер. Това купихме с дъщеря ми. Не че има значение. Занесохме го на Баня бъшъ и го закачихме на оградата при другите цветя. По пътя й обясних, че цветето не е за нея, че ще го сложим на едно място, където са били хора вчера. Обясних й, че хората не трябва да се бият, каквито и да са. Като стигнахме, й обясних че това е джамия и то е същото като църква, просто изглежда различно. Не знам какво разбра от всичко, но пак ще обяснявам, отново и отново. За да не порасне като онези копеленца.
Там имаше един човечец от джамията. Той се зарадва, усмихна се, имаше кротки очи. Каза „Сладката тя, малка“, защото Ники носеше цветето. А аз му се извиних и казах, „Дано да не стават повече такива работи“. Той каза „Дай Боже!“. Не каза „Дай Аллах!“, нали?! Дори. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар