Michael Ruse e до известна степен прав за проблема с Dawkins. Книгата на Dawkins има слабости, а и самият Dawkins е доста, дори прекалено войнстващ атеист. Ruse е пример за скептичен, критичен учен и философ. Между другото и някои от чисто научните възгледи на Dawkins също са спорни. Така например големият еволюционен биолог Ernst Mayr (1904-2005) не приема тезата на Dawkins, че гените са обект на естествен отбор и смята, че индивидът като цяло е обект на селекция.
Според мен човешката мисъл и интелект са твърде примитивни, но няма как да го докажа защото трябва да сравня със нещо, което ги превъзхожда. Но дали ще намеря такова нещо изхождайки от своите примитивни представи за съвършенство и превъзходство. И колко голям може да бъде по принцип един интелект? Има ли граници? Ако няма, съвсем вероятно е природата и човека да са игра с неизвестна цел или нанотехнология, която решава някакъв проблем. Тъпанарите, които спорят си въобразяват, че могат да имат окончателният отговор и всеки един от тях го притежава. Естествено аз си имам своите предположения, но се чудя на човешката арогантност и самоувереност да съди за цялото по една безкрайно малка част от него. Отдавам го на животинският страх от непознатото и стремежът към сигурност, който не позволява на разума да приеме, че има въпроси, на които по принцип не може да се даде отговор. Стремежът да се затворят вратите и прозорците и да се смали, опитоми неизвестното е детински. http://didslpole.blogspot.com/2010/07/blog-post_23.html
2 коментара:
Michael Ruse e до известна степен прав за проблема с Dawkins. Книгата на Dawkins има слабости, а и самият Dawkins е доста, дори прекалено войнстващ атеист. Ruse е пример за скептичен, критичен учен и философ. Между другото и някои от чисто научните възгледи на Dawkins също са спорни. Така например големият еволюционен биолог Ernst Mayr (1904-2005) не приема тезата на Dawkins, че гените са обект на естествен отбор и смята, че индивидът като цяло е обект на селекция.
Според мен човешката мисъл и интелект са твърде примитивни, но няма как да го докажа защото трябва да сравня със нещо, което ги превъзхожда. Но дали ще намеря такова нещо изхождайки от своите примитивни представи за съвършенство и превъзходство. И колко голям може да бъде по принцип един интелект? Има ли граници? Ако няма, съвсем вероятно е природата и човека да са игра с неизвестна цел или нанотехнология, която решава някакъв проблем. Тъпанарите, които спорят си въобразяват, че могат да имат окончателният отговор и всеки един от тях го притежава. Естествено аз си имам своите предположения, но се чудя на човешката арогантност и самоувереност да съди за цялото по една безкрайно малка част от него. Отдавам го на животинският страх от непознатото и стремежът към сигурност, който не позволява на разума да приеме, че има въпроси, на които по принцип не може да се даде отговор. Стремежът да се затворят вратите и прозорците и да се смали, опитоми неизвестното е детински.
http://didslpole.blogspot.com/2010/07/blog-post_23.html
Публикуване на коментар