В публикация под заглавие Противоречие III Хр. Блажев поставя любопитен въпрос; ето как:Не са много примерите за по-противоречиви книги от мрачните и дълбоки романи и разкази на Франц Кафка (“Замъкът”, “Процесът”, “В наказателната колония”) и лековатите книжки от типа на “Яж, моли се и обичай”.
Аз смятам, че не е възможно един и същ човек да харесва и двете, вие как мислите?
Този е въпросът, за който става дума; ето по-долу моя отговор:
"По-противоречивите" книги са ония, които карат хората да мислят - и които не могат да се възприемат от ония читатели, които не обичат туй занимание, мисленето. Изобщо да се чете без да се мисли едва ли е възможно, тъй че който обича да чете, той обича и да мисли; е, разбира се, има мислене и мислене. (ОЩЕ >>>)
1 коментар:
Големият философ Франсис Бейкън е казал: „Някои книги трябва да бъдат опитани (вкусени), други да бъдат погълнати и някои – малко на брой – да бъдат сдъвкани и смляни, т.е. някои книги трябва да се четат само отчасти, други да се четат, но не с любопитство и малко на брой да се четат изцяло, с усърдие и внимание.”
Животът е кратък и като цяло наистина не си струва да се губи време с лековати книги. Но понякога за развлечение може да се разлисти и някоя такава инфантилна книжка.
Същото се отнася и за музиката. Основно трябва да се слуша, разбира се, класика. Но това не пречи понякога да се слуша и по-лека музика, например хубава мелодична поп музика, а също народна музика (да не забравяме, че българите имат най-сложния и най-богатия фолклор на света), а защо не по изключение и чалга, но не изкуствената, фалшива българска чалга, натрапена на българите от КГБ-ДС-мафията (добре е, че тя след първоначалния възход като всичко неестествено вече очевидно губи почва и запада), а например някои хубави сръбски „песме”.
В рамките на шегата: същото важи и за храната и напитките. Не може всеки ден да пиеш само тежки вина, за разтоварване трябва понякога да се консумират и по-леки.
Публикуване на коментар