Из Къде бяхте, негодници?Автор: Николай Колев - Босия
... Сега вече стигнахме до същността на проблема с дезинформацията и слугинажа. Младите не могат да знаят какви бяха медиите по време на режима на БКП, но трябва да знаят, че всяко, дори и най-леко мръдване от линията на партията беше строго санкционирано и българските журналисти на практика бяха роби и слуги на господарите си. Ако не слушкаш - сачмата с рицин! Или в Старозагорския!
След преврата комай никой от тях не разказа истината за българските медии и не се разкая искрено и лично. Нещо повече, професионалната им организация, наречена СБЖ, си остана в старото русло на БКП и ДС. Ръководи се от тях и поощрява с наградите си конформизма и послушанието, дезинформацията и откровената лъжа. Старата социалистическа естетика никак не се е променила. Зад думата демокрация наднича „демократичният централизъм”. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
1 коментар:
За качеството на българските журналисти се убедих, когато една от младите надежди в бранша дойде в Париж да интервюира български емигранти (сигурно се сещате кого имам предвид). Та същият този „журналист“ се свърза с емигрантите и започна да ги рекетира – директно в очите им казваше „ако искаш да публикувам интервюто и да ти направя реклама, трябва да цакаш еди-колко си евра“. Хубаво, но „емигрант“ не означава „богаташ“, така че двама-трима от „интервюираните“ разказаха на останалите как стоят нещата. И това разбира се спомогна определен кръг от българските емигранти да се затвори още повече в себе си и да скъса окончателно връзките с България. Толкоз. Журналист мой, убиец мой. Аз и затова си пиша сам в интернет, че ако ми дойде някой такъв интервюиращ да ми джапа по нервите и да ми вдига кръвното, може и да не се прибере читав в рОдината.
Сандо
Публикуване на коментар