Във Фейсбук журналистът Иво Беров е написал нещо, което ми хареса; предполагам, и други хора ще бъдат впечатлени от истината в неговите така мъдри думи; ето по тази причина препубликувам написаното от него и тук, в своя блог, та да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:Ivo Berov си помисли следното:
Ако Костов презира хората, той ги презира като хора; ако Борисов обича хората - той ги обича като кучета.
Кое е по-добре: да бъдеш презиран като човек, или да бъдеш обичан като куче?
За 80 процента от българите отговорът е ясен и недвусмислен: по-добре е да бъдеш обичан като куче, нежели презиран като човек.
Затова Борисов е толкова обичан, а Костов - толкова мразен.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
3 коментара:
Умна мисъл! Нооо аз не съм съгласен с нея! Един minister председател трябва да управлява подниците и държавата си (населението на една държава), а не да ги обича или мрази. Колкото повече чувства влага в управлението токова по необективно е то. Второто изискване за един manager е да обича това което работи, да няма притеснение или страх от работата и от вземането на решения. Както е казал чърчил "Империята няма вечни приятели и неприятели, империята има само вечни интереси" преведено към Българския вариант означава че не трябва да се съобразяват решенията с това дали сте нарушиш нечии интереси, и дали сте предизвикаш любовта или умразата им, а да вземеш решение което е най-доброто за интересите на България. Третото важно нещо е да не очаква благодарности за това което прави 8 миллиона се задоволяват трудно, винаги ще има доволни, недоволни и непокисти. Един Американски президент беше казал, "Аз знам че след моето управление много хора сте бъдат недоволни, аз приемам всички упреци върху себе си дори и за неща които не съм извършил". четвъртото важно нещо е никога да не скъсва връзката с поданиците си и да бъде достатъчно надарен в словестно отношение да може да убеди подданиците си че взетото решение е най-правилното за държавата България. И двбамата Борисов и Костов не притежават тези дарби взети заедно. Но понеже Бойко има популистко поведение и свежда Публик Relation до говорене на простотии обикновенните подданици го обичат, а Костов въпреки че като manager беше значително по добър имаше поведение на аристократ и нямаше правилен Публик релатио, нито имаше или слушаше някои около него хората се откъснаха от него и го намразиха, въпреки че Костов се опитваше да обясни че мерките и решенията които взема са непопулярни но необходими, но го правеше по един начин които настройваше хората срещу него и лека полека скъса връзките с подданиците си и хората започнаха да го мразят заради непопулярните решения които трябваше да взема. Костов не се научи да лъже като Борисов и да говори тъпотии, което е много добре, но хората не го разбираха.
Алехандър Йоцов
Предпочитам да съм презирана, но свободна. Не искам да се чувствам като куче, вързано изкъсо и получаващо от време на време храна, ласки или ритници. На който му харесва да е куче - негов проблем
vladoan
Политиците нямат право да презират или обичат хората, защото иначе нямат оправдание за това, че искат да управляват същите тези хора. Ако ги мразиш или презираш, защо тогава искаш да ги управляваш? А Иван Йорданов Костов е мразен поради една много проста причина: защото засегна интересите на Москва в България по начин, който Москва не можа да преглътне. Резултатът е, че посткомунистическите олигархични медии получиха задачата да го охулят, за да стане омразен на хората. Елементарно. Трябва да бъдем нащрек, ако в посткомунистическа страна има популярен и обичан политик. Такъв той може да стане само, ако е любимец на медиите. А тъй като медиите служат на посткомунистическата олигархия и в крайна сметка на интересите на Москва, нещата стават съвсем ясни. Всичко това са съвсем прости логически вериги и разсъждения.
Публикуване на коментар