Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 6 юни 2011 г.

Забележителна книга на един голям учен, прекрасен човек и истински гражданин на света

Прочетох книгата на М.Балкански "Устрем и воля". Автобиографична книга за пътя в живота на тоя голям френски и световен учен с български произход. С когото имах честта да се запозная по време на организирана от неговата фондация конференция по "Морал, етика и гражданско образование". Ако смисъл да пиша за впечатлението си от книгата на проф. Балкански мога да го направя и с няколко думи: много силна и завладяваща книга, която се чете с вълнение от първата до последната страница.

Една полезна книга, която може да покаже на всеки човек, особено пък на българите, коя е загадката на успеха в живота: да работиш неуморно без да се щадиш. И тогава успехът няма как да не дойде. Стига да си живял в нормално общество, което е нормално доколкото ще оцени по достойнство труда и инициативите на талантливия, на активния човек. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

3 коментара:

Анонимен каза...

Бих искал да знам в какво точно се изразява „успехът” в живота. Каква е тази фиксация върху „успеха” и „реализацията”? В какво може да се състои „успехът” в живота на един философ? Сократ например „успешен” живот ли е имал? А Аристотел? А Хераклит? А Зенон? А Витгенщайн? А Ницше „успешен” ли е бил? „Реализирал” ли се е?

За „обикновените” хора успехът, разбира се, се състои в придобиването на някакви материални блага, 2 седмици почивка на море или в планината, ядене и пиене. Но за един философ подобно нещо е абсурдно и гротескно. Не че материалното няма никакво значение, прекаленото отдаване на духовни ценности също е нездраво, но материалното все пак е второстепенно. Иначе книжарниците са пълни с книги за самопомощ от рода на „Как да успея в живота” или „Как да забогатея (като не правя нищо)”, но това са книги за масовия читател. Трудно е да си представим Сократ, четящ подобна книга. Или пък трябва да се стремим към обществено признание (от тълпата) или висок тираж на нашите книги – т.е. да се харесват на тълпата? Това ли е успехът?

Ангел Грънчаров каза...

Задавате хубави, прелюбопитни въпроси, на които ще Ви отговоря съвсем скоро, живот и здраве да е. Трябва да се осмисли поставения от Вас сериозен проблем. С две изречения не може да се каже, но ще си позволя да кажа поне това:

Успехът според мен е да постигнеш пълноценна изява на духовния потенциал на личността си. И това да не бъде посрещнато от околните с пълно безразличие, със злоба и завист. Обществото, което не цени личностния си ресурс, се самоосъжда на регрес, бедност и мизерия. Проспериращите и проспериралите общества дължат просперитета си на това, че се опират на личностния си ресурс в неговата пълнота - и не го пропиляват без смисъл и полза. В такъв случай какво е успехът на личността? Залог на просперитета на цялото, наречено общество. Колкото повече успели личности има, толкова по-богато е съответното общество. А как се измерва и какъв външен израз приема успеха на тази или онази личност наистина е съвсем второстепенен въпрос.

Ще помисля и ще пиша повече по темата и проблема. Благодаря, че ги зададохте...

Ангел Грънчаров каза...

Прочее, излишно е да казвам, че личностното и духовното богатство е истинското, същностното, автентичното богатство, извор на всяко останало...