Запознах се с интересен, с мислещ млад човек. Прочее, най-интересни са мислещите млади хора - според мен. Казва се Калоян, от Варна е, и веднъж ме помоли да си кажа мнението му за негов текст; ето как го стори:Здравейте,
Бих ви помолил да прочетете една статия на тема философия и да ми напишете мнението си. Дали според вас е вярно, има ли логика, има ли неточности и т.н. Мнението Ви би значело много за мен.
Прочетох статията, която има две части, т.е. в нея се анализират два принципа: 1.Всичко се променя и 2.Всичко е възможно. Коментирах ги поотделно. За лекота на текста тук няма да препечатвам обосновката (анализа) на автора, понеже всеки може да прочете какво е написал там, в неговия блог, наречен с хубавото и многозначително име Приключението… живот.
И така, за първия тезис на автора, а именно принципа Всичко се изменя счетох за нужно... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Калоян наистина има някои ценни мисли като тази за времето. Много трудно е да се каже какво е то и дали съществува обективно. Според Кант пространството и времето са само субективни Anschauungsformen, чрез които организираме сетивния опит. Склонен съм да се съглася с Калоян, че „Времето не описва ли само промяната на даден материален обект спрямо друг? Времето реално не съществува. Не може да има време отделно от предмет.”, т.е. че времето е само една илюзия. Пространството обаче ми се струва по-реално от времето.
Според Хераклит всичко тече и се променя и не може два пъти да влезеш в една река. А според Кратил не е възможно дори един път да влезеш в реката. Повечето философски възгледи може да бъдат доведени до абсурд, както прави Кратил, но тогава всичко свършва, вкл. и философията. Според мен ако сме последователни, можем да доведем емпиризма до абсурд, ако приемем, че няма две повтарящи се сетивни възприятия. Хюм казва, че не можем да бъдем сигурни дали слънцето ще изгрее утре, защото това е недопустимо индуктивно заключение от миналото към бъдещето. Но в духа на Кратил бихме могли да кажем, че самото понятие „слънце” е лишено от смисъл, защото няма две напълно повтарящи се възприятия на слънцето поради субективния ход на времето. Съществуването на сравнително устойчивия материален обект „слънце” зад възприятията е само постулат или хипотеза.
Философията и светът наистина биха били твърде бедни, ако се сведат само до онова, което може да бъде доказано научно. В това отношение критиката към емпиризма и съвременната (основно англосаксонска) аналитична философия са оправдани. Все пак напоследък и аналитичните философи започват да се обръщат към екзистенциалните, метафизични въпроси, а не да ги обявяват априори за безсмислени, както беше дълго време. Всъщност всяка велика философия е метафизика, иначе не би била философия. Така например Трактатът на Витгенщайн, смятан за един от източниците на „антиметафизичния” логически емпиризъм на Виенския кръг, всъщност се фокусира върху метафизични теми.
Може да се спори много дали истината е релативна или абсолютна. Все пак постулираното съществуване на абсолютната истина е важен регулативен принцип – идеал, който трябва да се опитваме да постигнем, дори да не успеем никога.
Мисля, че не бива да се акцентира само върху външните – социални, икономически и политически - аспекти на свободата, макар те безусловно да са важни. Също много съществена е вътрешната свобода, която понякога се постига много по-трудно. Имено тя дава сила на хората да живеят например в диктатурите и автокрациите, където външната свобода е ограничена. Крайни възгледи изразява Жан-Пол Сартр, според когото винаги има повече от една възможност, човекът е свободен независимо от външните обстоятелства, той е ОСЪДЕН НА СВОБОДА. Дори да не вземеш решение, това също е решение – именно да не решаваш - и също е свобода!
Благодаря за коментара, много е ценно за мен да анализирам мненията на хората. Чрез тях мога да намеря истината.
За да съм коректен мисълта за времето не е моя. Но вече виждам в написаното ми много грешки и неточности.
Има нещо, което се крие зад този термин, което се опитвам да видя. Напоследък съм се съсредоточим и се опитвам да прониква в смисъла на този термин, защото наистина има нещо зад него.
Относно парадоксите на философията, вече като разрешиш няколко виждаш че са такива само до едно ниво, след него не са такива, но се появяват нови, а това е част от процеса.
Вече ще разчитам повече на качеството на думите, не на количеството им.
Блога не е активен вече, както и имейлите ми.
Поздрави, Кала
Извинявам се, но може ли да ми изтриете коментара.
Може да не се чуем повече, за това успех със списанието.
Поздрави: Кала
Публикуване на коментар