Възмездието

Ще продължа записките си за различните преживелици, които са ме сполетели по времето, когато бях войник. Миналият път описах една драматично-комична случка, в която изпитах най-голямото унижение в дотогавашния си живот. Тази история беляза като с клеймо втората година от казармата, която за войниците-новобранци е мечтана, но ето че за мен и за приятеля ми, с който така много се изложихме и провинихме, започна твърде злополучно.

Сюблимният момент беше тъкмо в това, че току-що бяха дошли нашите новобранци, а пък моя набор се беше преобразил в "стари кучета". Тази съществена метаморфоза внесе един специфичен елемент в цялото събитие, който ще се опитам сега да изтъкна.

Вече писах, че в казармата за новобранеца "старото куче" трябва да е нещо като бог. Пред него новобранците трябва да треперят. Ала ето, че две новопроизведени "стари кучета", при това един вид "началство", т.е. "младши сержант" и "ефрейтор" (другият провинил се с мен, всъщност инициаторът на провала ни, беше ефрейтор), бяха публично унизени пред очите на новобранците, т.е. превърнаха се в нещо като "паднали богове". Ако се изходи от дълбините на човешката психика, обогатена със специфично български и при това комунален елемент, ще излезе, че мнозинството и сред младите, и сред старите войници, сякаш се радваше на провала, на падението ни. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo