А пък Евгения Живкова ни заплашва, че, стига да поиска, ще ни стане президент! Дали Боко тъкмо нея нема да издигне?!

Иво Инджев, в коментар под заглавие Евгения Живкова като Ким Чен Ир пише, че в предаване на една телевизия внучката на Тодор Живков била ни заплашила, че щяла да се кандидатира за президент! Ето откъс от тия главозамайващи по наглостта си изявления на байтодоровата внучка:

... От екрана на ТВ 7 тя заяви, че е наясно какво е да бъдеш държавен глава, защото е била „първа дама по време на дядо” си. И дълбокомислено препоръча президентът да е обединител на нацията, явно смятайки дядо си за такъв, постигнал „обединението” под ботуша на съветската окупация – откритата до края на 1947 г. и скритата след това.

Тя припомни, че наесен се навършват 100 години от рождението на Тодор Живков. „По този повод ще има тържества, концерт, чествания и в Правец. Предвиждат се и кръгли маси, които ще засегнат дейността на Тодор Живков, ролята му като държавник и политик в комунистическата партия”, разгласи Евгения Живкова, наричайки Тодор Живков ”жертвен агнец”, но не на цялата партия, а само на част от ръководството й.

Като прочетох за тия вълнуващи новини - за които И.Инджев намира повод са се пошегува, че нищо чудно да се предизвикани от негови опасни аналогии напоследък между България и Северна Корея! - моя милост счете за необходимо да заяви следното, което написах като коментар там, в неговия блог: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo