На едно място, именно в блога на г-н Иво Инджев, някакъв анонимник, сам нарекъл се, при това твърде точно, "срам и позор", се е занимал, незнайно защо или, другояче казано, "ни в клин, ни в ръкав", с моята личност, с начина, по който мисля, пиша и прочие; ето какво е благоволил да напише тоя индивидуум по мой адрес:
Г-н Грънчаров, не разбрахте ли, че сте наивник номер едно в блог-пространството?! Вашия полубългарски и полуруски и полу-цивилизован език с никове и псевдоними отвращава нормалните хора. Докато ползвате такива простотии като Боко и Гоце никой няма да Ви обърне внимание. Когато започнете да пишете стегнато и сериозно, без да се лигавите, може да имате успех. Поради тези и други причини само Инджев не Ви обръща голямо внимание. Да, той е толерантен към Вас, но сте на много ниско ниво. Стила Ви съсипва идеите Ви. Няма съмнение, че сте честен и убеден антикомунист, но с наивност, несериозност и лигавене, комунистите не могат да бъдат победени, просто не може по този начин. (срам и позор) (ОЩЕ >>>)
Г-н Грънчаров, не разбрахте ли, че сте наивник номер едно в блог-пространството?! Вашия полубългарски и полуруски и полу-цивилизован език с никове и псевдоними отвращава нормалните хора. Докато ползвате такива простотии като Боко и Гоце никой няма да Ви обърне внимание. Когато започнете да пишете стегнато и сериозно, без да се лигавите, може да имате успех. Поради тези и други причини само Инджев не Ви обръща голямо внимание. Да, той е толерантен към Вас, но сте на много ниско ниво. Стила Ви съсипва идеите Ви. Няма съмнение, че сте честен и убеден антикомунист, но с наивност, несериозност и лигавене, комунистите не могат да бъдат победени, просто не може по този начин. (срам и позор) (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар