За волностите около спазването и неспазването на правописа

На едно място някой пак ме заяде заради езика и правописа. Ето какво ми е написал:

Не се ли пише „сХВанахте“ вместо „сФанахте“???

На този толкова силно милеещ за българския правопис човек счетох за нужно да напиша следния отговор:

Напълно си прав, "схванахте" се пише, но все пак неслучайно съм го написах "сфанахте" :-) Защо така съм го написал някои хора ще схванат, но други няма да сфанат - дори и да им го обясня най-подробно.

Някои неща обаче не се нуждаят от обяснения. Човек или разбира, или не разбира. Аз често си пиша както искам, но го правя нарочно. Пиша "простолюдно", вижда се, и пиша както пише или говори т.н. "масов човек", т.е. пиша с оригинален, със "свой" правопис. Пиша, с две думи казано, както си искам. Това също е неслучайно. Някъде имам статия по този въпрос, в която обяснявам защо така пиша. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo