Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Похвално слово за Вежди Рашидов - блестящ талант, пръв мултак на республиката, понастоящем подвизаващ се като министър

Стана дума за невежество и се почувствах неудобно! Ами аз изобщо не познавам великото творчество на прочулия се у нас и в чужбина скулптор Вежди Рашидов! Извисил се духовно и с дарбата си над племето ни, извоювал заслужено световното признание като майстор на малката пластика, а аз нито една от сродилите го с класиката негови творби не познавам!

Или може би познавам само една – оня златен пъпеш, който така беше възхитил с очарованието си известния български естет Илия Павлов (царство му!), та в миг на преклонение пред блестящия талант го беше провъзгласил за „Главен Мултак на Републиката“!

Но какво е един златен пъпеш (колкото и велик да е той!) в сравнение с неизмеримо богатото творчество на Скулптора Рашидов, с гениалните му творби – чест за всяка световно-известна галерия! Та аз не мога да назова поне една от безбройните световни награди, с които е удостояван!

А само като си помисля, че Геният твори и днес, извайвайки в нови, вълшебни форми непреходното, безсмъртното, великото, изпреварвайки времето си, отправил своите послания в бъдното! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: