Как да назовем главния български проблем, който спъва движението ни напред - и ни дърпа назад?

Комитата в своя блог е написал любопитен текст под заглавие Отговорността за бъдещето, в който е нахвърлял доста теми и проблеми, най-ентересният от които, изглужда, се съдържа в следните думи:

Тук не става дума за някакво издълбоко стратегическо виждане на сегашната власт. Тук става дума за „даване“ на точно това, от което циниците имат нужда, за да не престанат да бъдат циници и да завършат оформянето на дистанцирания си свят, който може понякога да бъде наблюдаван от хеликоптер.

За мен всичко - от гротеската в съдебната система, през чудодейното преобразяване на едри бандити в политически лица, през боклука и дупките по улиците, през презастроената и унищожена природа, през и дори фактът, че начело на държавата стои човек, който трябва да „дава“, защото не са много тия, които искат да си цапат ръцете с политика, протести или активна позиция (което е едно и също), през флашки и сересета, вестникарските парцали, чалгата, гетата, кухотата на тв форматите, кризата в литературата – всичко това е израз на победата на цинизма, който е на власт поне от 6-10 години насам. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo