Вчера отново се запали влак - слава Богу, няма изгорели (като предишния път преди време)! Няма ден, в който да няма автомобилни катастрофи с повече или по-малко жертви - по пътищата на България наистина се води война, много по-кръвопролитна от всички войни по света, които се водят в момента. Случва се в някои дни журналистите да разнообразят новинарските си емисии в това скучно лятно време с репортажче за това как някаква жена била убита или задушена в еди-кой си парк. Такива случки са нещо като манна небесна за изпосталелите от лятната безсъбитийност новинари.Та в тази връзка имам чувството, че упоменатите новинари и криминалните репортери особено (примерно небезизвестната труженичка на този фронт Миролюба Бенатова) сякаш с нетърпение по цял ден чакат да се случи някаква авария, катастрофа или бедствие, та да има за какво да докладват на шашардисания от политическите клоунади български зрител. Убийствата и катастрофите също така са манна небесна и за управляващите - щом се случи някаква трагедия и прислужните новинари я раздуят до безкрайност, то за техните безобразия в новините просто няма да има време, а пък зрителското или читателското внимание ще бъде отклонено в толкова удобна посока. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Това е умишлено, на хората се поднасят само негативните събития, с цел да засилват чувството им на отчаяние и безсилие, не възможността им да мислят и да видят истината за трудния живот който са принудени да водят. Това е много удобно на управляващите и тези които им дърпат конците. Един не мислещ и негативно настроен човек не е способен да прозре истинската причина за нерадостния си живот. Народ който е съставен от такива човеци, е много удобен за манипулиране. Това е главната цел на контролираните от ДС и КГБ български медии.
Да, така е, изцяло споделям; за жалост си напълно прав. Дето се казва тук човек не може да не възкликне със знаменитите думи на Алеко: "На маймуни ни направиха...". Прочее, в тази връзка се сещам да сложа в блога текста на "Бай Ганьо", всички уж се позовават на тоя роман, ала имам чувството, че малцина са го чели - а особено пък разбрали. Тъй че има нужда наново да се зачетем в тази най-българска книга. Турям я в блога след малко...
Публикуване на коментар