ПРИКАЗКА ЗА КУЧКАРЯ И НЕГОВИТЕ ПСЕТААвтор: Паула Лайт
Чух как премиерът на една европейска държава сравни себе си с храбър кучкар, а народът, който го бе издигнал от калта, където му беше мястото - с кучета, които трябва да бъдат държани „здраво”. Сигурно тази екзотична аналогия би ме разсмяла искрено, ако държавата не се казваше България, премиерът, Бойко Борисов, а тварите, от които се очакваше да слушкат, да не хапят, да не лаят и да ближат ботушите на добрия господар, не бяхме ние, българите.
Тогава сънувах страшен сън. Насън видях как един нискочел, гръмогласен и простоват субект попадна на върха на еволюционната стълбица, назоваван почтително „кучкар”, „звероукротител”, дресьор”. Направо тръпки да те побият! Какво може да бъде казано за общност, в която един жалък примитив като Борисов може да бъде виждан на върха на пирамидата? Какви следва да бъдат тия под него?! Дори първичният органичен бульон, от който, според материалистите, е произлязъл животът, би следвало да се възприема за нещо по-висше от ония, за които връх, венец и господар е Пожарникарят!
Та в моя кошмар видях Борисов с ловджийски рог в ръка, начело на свирепа кучешка глутница. Те преследваха всичко, което можеше да лази, хвърчи, пълзи или тича пред тях, разкъсваха го и се избиваха един-друг за кокала. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Моля анализите да се концентрират върху Симеон Сакскобургмафиотски: кой, защо и как доведе това най-адско изчадие и недоразумение в България – най-големия предател в българската история. A Борисов не си заслужава усилията за анализ. Нещата са пределно прости: след злополучното, нямащо аналог в световната история т.нар. „управление” на Кобургмафиотски и последвалата тройна коалиция българите бяха готови да дадат мило и драго, за да се отърват от тях и понеже медиите бяха създали известен имидж на Борисов като алтернатива, решиха да пробват с него, без, разбира се, да възлагат особени надежди. След оливането на Симеон никой в България вече не залага никакви надежи на когото и каквото и да било. Затова и никакви анализи повече не са нужни – какво бил казал, рекъл или направил този или онзи. Хората не искат и да чуят за политици и политика. Българските политици действат в един виртуален, собствен свят, нямащ нишо общо с реалността. Този виртуален свят им е създаден и поддържан от Москва и КГБ. Разбира се, СК и особено ДСБ са реалната и истинска алтеранатива и всички напъни на Москва са насочени към това те да не бъдат допуснати отново на власт. Цялата българска политика се центрира около ДСБ. Москва има само тази грижа – да не допусне ДСБ на власт и за това не се жалят никакви средства.
Публикуване на коментар