Вчера беше "Ден без Бойко" и по този повод медиите, разбира се, ни ощастливиха с излъчването в ефира на много хвалебствени репортажи за Бойко, с мъдри приказки на самия Бойко, за това как деца пеят песни за Бойко, как самият Бойко, представете си, със собствените си крака рита топка, а пък горещи негови фенове-деца му ръкопляскат и пред развълнувалата се репортерка казват, че "по-добар у футболо от Бойко нема у целио свет"! Вълнуващи мигове!
Така медиите у нас отпразнуваха не само "Деня без Бойко", ами и, най-вече, изтичането на двете славни години от възцаряването на пожарникаря Бойко - без да искам го написах поражникар! - на българския властнически трон. Иска ми се в тази връзка и аз да направя кратък коментар, щото днес вече не е ден без Бойко, и вече мога да мога да споменавам и пиша неговото име. С погнуса, разбира се, щото тоя вече съвсем се е разпищолил и убедително надмина Тодор Живков по всекидневното бълване на простотии. Оня поне се съобразяваше с нещо, тоя (ОЩЕ >>>)
Така медиите у нас отпразнуваха не само "Деня без Бойко", ами и, най-вече, изтичането на двете славни години от възцаряването на пожарникаря Бойко - без да искам го написах поражникар! - на българския властнически трон. Иска ми се в тази връзка и аз да направя кратък коментар, щото днес вече не е ден без Бойко, и вече мога да мога да споменавам и пиша неговото име. С погнуса, разбира се, щото тоя вече съвсем се е разпищолил и убедително надмина Тодор Живков по всекидневното бълване на простотии. Оня поне се съобразяваше с нещо, тоя (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Отново призовавам да се обърне специално внимание и да бъде анализирано управлението на Симеон Сакскобургмафиотски. Някак си много бързо беше забравен този най-злополучен премиер на България от 1878 насам. Няма човек, който да е нанесъл по-големи вреди на България. Комунистите са си комунисти, от тях никой не очаква нищо народополезно, но това, което направи бившият монарх, е без аналог в света. Продължавам да настоявам, че подобен „премиер” не е имало в световната история. Всяко отрицателно определение за него би било слабо. В сравнение с него всички останали премиери на България след 1878 се извисяват като гениални политици и интелектуални титани. Всъщност характерен за Симеон беше категоричният и пълен ОТКАЗ от управление. Такова чудо не е имал никога, никъде и при никакви обстоятелства. Но анализът на управлението на Симеон е важен и поради едно друго обстоятелство: неговото правителство е ключът към разбирането на управлението на Иван Йорданов Костов. Защо се наложи Костов да бъде свалян и кой и защо доведе Симеон?
Можем най-общо да кажем, че 90-те години бяха годините на алтернативата комунизъм/антикомунизъм, олицетворявани съответно от БСП и СДС. След 2001 България навлезе в ерата на популизма. Ясно е, че и този период наближава своя завършек. Времето на „спасителите” и „месиите” безвъзвратно отминава. Пита се какво ще стане след това. Може ли да се очаква някаква „нормализация” на политическия живот или ще сме свидетели на нещо друго? Аз мисля следното: вече знаем, че рухването на комунизма не беше спонтанен акт, а внимателно планирана операция, чийто корени трябва да се търсят в приетата от комунистите още в периода 1957-60 дългосрочна комунистическа стратегия. Тази стратегия е била разчетена за около 40 години и в своя заключителен етап е включвала мнимата либерализация на комунистическия блок, която да заблуди Запада и да кулминира в конвергенция между комунизма и капитализма около 2000 година, но под диктата на Изтока.
Както казва един анализатор:
„Важно е да се разбере че руснаците като народ и особено руското ръководство и военните не правят нищо без план. Те са гросмайстори в играта на шах и обмислят добре и всестранно всеки ход, за да постигнат финалния шах и мат… Те ще изчакат колкото е необходимо, колкото и дълго да е това, за да подготвят ендшпила за финалния мат. А тази партия шах те започнаха преди повече от 40 години.”
Днес е ясно, че тази стратегия беше само частично успешна. Явно нещо в плана не проработило докрай. Не можем да знаем какво точно е станало, но най-общо можем да кажем, че макар и отслабен, Западът още не е на колене, а Америка отказва да се разоръжи напълно. Идването на Владимир Путин на власт ознаменува известен обрат в стратегията на Москва. Докато при Елцин акцентът беше върху мирната конвергенция, при Путин се набляга на военната опция. Тъй като обаче планът е бил за 40 години, няма начин скритите комунистически структури и техните сценарии да не започнат да отслабват. Именно това се наблюдава в България, която е много добър индикатор за развитието на плана. След 2001 на Москва й се налага все повече да импровизира в България, защото вероятно не е имало подробни планове за периода 40+ години. Симеон е част от тази импровизация. Ако не беше той, Костов щеше да има втори мандат в разрез с интересите на Москва и може би щеше да се наложи да бъде отстраняван физически подобно на Зоран Джинджич, Борис Трайковски и опитът за покушение срещу Юшченко (макар че там има някои неясни моменти). Вече се вижда, че сценаристите се задъхват и започват да рециклират познати схеми и имена – няма ги вече прочутите „нови лица”.
Опасното обаче е следното: ако Москва няма готови планове за периода след оттичането на популистката вълна в България, това може да означава, че краят на сценария не само в страната, но в световен мащаб се вижда и финалната атака срещу Запада предстои в близко бъдеще. Гответе се и бъдете нащрек!
Грънчар Господинов, Вие за две години това ли само видяхте че е направил Бойко ? Може би трябваше тройката да си продължи управлението. Тогава нямаше да приказвате за лайна ( без извинение ), нямаше да се занимавате с апартаментите на Цецко а с милионите на Доганов и сие. Може би ви липсва нещо ? Имате доста писаници тук, а и издадени писания. Широко скроен Човек сте. Широк, широк колко широк да сте ???????????
kuman.mm
Не е културно така,Г-н Грънчаров.Вместо "Б.Б. се осра" по-правилно е да кажете: "Б.Б. се оака" :)
Публикуване на коментар