Изключително ценен отзив, показващ ми, че вървя, за щастие, по верния път

Току-що узнавам, че моя статия под заглавие Две "анархистични" нововъведения в училище, публикувана в блога ми на 22 януари 2011, събота, е предизвикала интересен отзив два дни по-късно. Но за това аз научих едва днес. Отзивът, за който става дума, се е появил в сайта "Общност Образование" на колегите от движението "Новото образование", а именно в темата Становище по проектозакона на МОМН, където моята статия е била препубликувана като част от дискусията.

И там именно Анна Ананиева, преподавателка по философия на английски език, пише своя отзив, който е изключително ценен за мен, понеже показва, че по свой път сме стигнали до толкова близки методики на преподаване, което пък, както и да го погледне човек, е свидетелство за тяхната навременност, модерност и назрялост. Ето какво пише г-жа Ананиева:

Благодаря Ви и аз, г-н Грънчаров, за търпеливо-подробното описание на системата за оценяване, която и аз почти едно към едно ползвам от години насам в работата си по философия на английски език. Работи чудесно! Защото зачита човешкото достойнство на младите граждани - нашите 17 годишни ученици. Те са пораснали хора със собствен ум, съвест и скъпоценно време! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo