Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 1 август 2011 г.

Какво е да си истински успял човек? (4)

Продължавам опитите си да работя в това предразполагащо към почивка лятно време, продължавам опитите си да пиша книгата си с условно засега заглавие Жизнени стратегии: моят проект за бъдещето. Тази сутрин можах да напиша следния текст, на който моля да се гледа наистина като на най-предварителна чернова; но го публикувам, понеже ми се струва, че някому може да е интересно как протича процеса на писане на една книга; а един ден, дай Боже, когато книгата е готова, тя вече ще има документирана история на писането си, което, чини ми се, е нещо ново или новаторско; защо пък, в края на краищата, да не опитам и така; та ето най-после и самия текст:

"Аз избирам безусловно успеха, в никакъв случай не провала!" – това е принцип, водещо начало в живота на всеки човек. Никой не желае да се провали, всеки се стреми да успее. Всеки се старае във всичко, което прави, да работи за успеха, не за провала си. Крахът, провалът в нашите начинания е съвсем нежелана перспектива, а успехът е най-желаното, онова, към което с цялата си душа се стремим. Или поне така би трябвало да бъде. Защото „принципите са за това да се нарушават”. Изглежда голямата част от човечеството разбира успеха само като абстрактно и общо пожелание, но не като всекидневна жизнена задача. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: