вторник, 30 август 2011 г.

Боко и Гоце като висши символически еманации на най-съкровеното в народната българска душа

Тия дни ми се върти в главата една мисъл, свързана с въпроса: какви хора успяват в България, какъв човек следва да си, какви качества трябва да имаш, за да успееш в наши, родни български условия? Наблягам на това: не какви качества са нужни за успеха изобщо, а за става дума за успех в наши, родни, български условия. Т.е., другояче казано, какви качества се ценят у нас от народната природопопулация, кога една личност ще бъде оценена за авторитетна, за достойна за успеха и прочие. Ето, идат и избори, нека да се опитаме да поразсъждаваме над тия въпроси, мисля, че има смисъл.

Има един сигурен критерий или принцип за решаване на проблемите в тази област: що за личности и хора са ония, които у нас вече са се доказали, са били оценени? Щото нали, тъй да се рече, тия, доказаните личности и дейци, са нещо като еманация на народа, на народната душа, а пък, от друга страна погледнато, подобното се привлича от подобно, т.е., на тази основа, като открием какви са качествата на нашите народни кумири, ще можем да хвърлим светлина и върху немаловажния въпрос за това какво, собствено, представляваме ние, българите, ето в този исторически момент. Тъй че, ето, струва си да се мисли в тази посока. Да опитаме, а, защо пък не? (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

7 коментара:

Анонимен каза...

Това са малко рисковани генерализации в любимия на българите народопсихологически стил. Може да се коментира много по темата, но ще кажа само, че след 1989 имаше и други подобни двойки като Желю Желев и Филип Димитров, Иван Костов и Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски и т.н. С какво те са по-малко характерни от Първанов и Борисов? Та Петър Стоянов в анкета на MBMD сред всички българи дори беше избран за българския политик N 1 на столетието! Следователно е може би най-характерен за вкусовете и предпочитанията на българите. А защо Симеон Сакскобургготски да не е еманация на нагласите на българите? Или Александър Лилов, с когото начело БСП спечели изборите 1990?

За особената роля на медиите в посткомунистическите страни няма да се разпростирам. Факт е, че те могат лесно да направят от някого герой, но и античовек. Така например ако медиите си поставят за задача или по-точно ако им бъде поставена такава задача, безпроблемно биха могли да сринат Първанов и Бойко за 2-3 месеца и да ги превърнат от всеобщи любимци в омразни „врагове на народа”.

Има, разбира се, нещо вярно в народопсихологически обусловените предпочитания на хората. Така например Берлускони е избиран и преизбиран в Италия, но е трудно да си представим, че подобен политик би могъл да има някакъв, камо ли траен успех в Скандинавия например. Чърчил е избиран от англичаните, но той никога не би могъл да бъде избран за президент на САЩ, защото е бил известен хроничен алкохолик.

България е имала своите големи водачи и политици, освен Левски тук трябва да бъдат споменати лидерите на Априлското въстание, а след 1878 разбира се, Стамболов, който според Султана Рачо Петровa (имам интересна книга с нейните спомени) е бил „гениален политик” от световен мащаб, Константин Стоилов, Александър Малинов. Александър Стамболийски въпреки по-скоро отрицателната си роля в българската история е бил интересна, самобитна личност. Държавнически качества са имали цар Борис Трети, а също и царят-отец Фердинанд въпреки неуспешната му политика за национално обединение. От съвременните политици на прехода е възможно Иван Костов да влезе в историята на като най-крупна личност.

А иначе Султана Рачо Петрова казва, че българите на „най-красивия народ на Балканите” в смисъл не само и не толкова на физически, а на народопсихологически качества.

Анонимен каза...

Условията,за да успееш в България,не са наши,родни.Те са глобални.Например Ангела Меркел от комсомолски секретар в ГДР,"порасна" до премиер на обединена Германия.И по-добре спрете да използвате наукообразното понятие "прирородопопулация".То не означава нищо.

Анонимен каза...

Условията,за да успееш в България,не са наши,родни.Те са глобални.Например Ангела Меркел от комсомолски секретар в ГДР,"порасна" до премиер на обединена Германия.И по-добре спрете да използвате наукообразното понятие "природопопулация".То не означава нищо.

Анонимен каза...

За да успееш в политиката е нужна искреност. Научиш ли се да я имитираш, вече си успял” бе казал великия Мърфи. Очевидно и г-н Костов се е учил от него. Но не е успял съвсем да имитира искреността. Не отговорени остават сериозни въпроси:Кога е искрен той?- когато днес обяснява, че е срещу ДС, или когато по време на управлението си скри досието „ГОЦЕ” и така разреши Първанов да стане президент

Ангел Грънчаров каза...

Към последния анонимен:

Другарю, за Ваше сведение когато Първанов се кандидатира за президент, Костов вече не беше премиер, не беше вече на власт... тъй че не е нужно да лъжете публиката, че от Костов било зависело нещо в оня период. Когато Гоце се издигна за президент, ченгетата на ДС бяха вече заръфали Костов така, както могат да ръфат само бесните кучета... не го пиша това от някаква симпатия към Костов, а само и единствено от любов към истината, тя ми е драга най-вече, не нещо друго...

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за коментара! Мисля, че по принцип не се различаваме особено в разбиранията си, но все пак искам да отбележа нещо важно, породено от Вашия коментар.

Наистина, защо Гоце и Боко да символизират най-съкровеното в масовата българска народна душа, а не Гоце и Симеон, примерно? Или Пешо Стоянов и Иван Костов? Или Желю и... кой, кой, а сега де, ами примерно, Филип Димитров? Сам забелязвате, че тия другите двойки сякаш не изразяват толкова изразителни качества, които да имат отношение към дълбинното на българската народна душа. А Гоце и Боко сякаш изразяват.

При това говорим за ето този исторически момент. Когато Костов и Стоянов са били на върха на славата, нищо чудно в оня момент, когато мнозинството ги е одобрявало, тогава те да са носили и изразявали нещо съществено, характерно за масовите насторения тъкмо в оня исторически момент. От което пък произлиза, че тия масово-психологически настроения и нагласи се менят, те са нещо динамично, а не вечно, щото същия този български народ се е възторгвал много и от Цар Борис Трети, и от комунистическия диктатор с каскет Тодор Живков, и от кой ли не.

Което пък означава, че в недрата на народа ни все още нямаме ясно обособени ценностни детерминанти, които да предразполагат към по-устойчиви симпатии-антипатии. Щото ний, българите, сме изглежда, като фурнаджийски лопати и се възторгваме и обожаваме тъкмо ония, които са на върха на славата, ония, които са притежатели на властта, сиреч, властелини. Защо ний, българите, говоря за масовия българин, не за мен или Вас, не уважаваме и не се възторгваме в тоя момент от философа Цочо Бояджиев, примерно, една рядко бягата духовна личност, или от проф. Богдан Богданов, преводача на Платон, за който мога да кажа същото, все наши съвременници, а се възторгваме, в масовия случай, от... Милко Калайджиев, от Азиса, от певицата Гюргя, от Гоце, от Боко?

Като, забележете, ония, от които се възторгва масовият българин в момента, говорим за тоя исторически момент, са все чалга, са все менте, в тях все няма нещо истинско, стойностно, имащо отношение към вечността, ами има сурогати, фалш, има нещо смръдливо и презряно - ако се погледне от една друга, по-висша гледна точка. Ето това имам предвид. И неслучайно избрах Гоце и Боко, за да изразя съкровеното в българската народна душа. Същият ефект щях да постигна ако бях избрал Кондю и Гюргя, щото тия персонажи стоят все в един ценностен ред, намират се на една плоскост.

Нима Ваша милост намира нещо възвишено, същностно, истинно и достойно за уважение в един Гоце? Моля Ви се, недейте така, чакай да спирам, че в тоя момент получих мощни пориви към повръщане, като споменах една до друга думи като "Гоце" и като "истина" и "достойнство". Чао и лек ден! На Вас и на всички читатели на блога!

Анонимен каза...

Филип Димитров беше свален с преврат,Началото на преврата срещу Иван Костов започна след смяната на министрите.В СДС от началото та и до сега има мърша."Симпатиите народни" медиино с добре изпробвани комунистически методи и добре приведени псевдо жуерналисти.Мразя дългите приказки,за това никой не ме харесва.
Румен Бърцов - неграмотния.