Молекулярният биолог Светослав Александров, бакалавър по молекулярна биология и магистър по растителна физиология е написал любопитен и показателен текст със заглавие Аз живях християнството. Прочее, ако министър Дянков разбере какви теми и проблеми вълнуват нашите учени от сферата на естествената наука, той би следвало мигом да закрие цялата БАН: интересува ги, както виждаме, темата за Бога и за вярата в Бога! В което няма нищо лошо: и учените, както и да го погледнем, също са човеци и имат потребност от вяра.Какво точно твърди младият г-н Александров всеки може да прочете в текста му. Признавам, аз лично доста се разочаровах като прочетох този текст, щото на места звучи твърде, да ме прощава, несериозно; когато се прави опит да се разсъждава по толкова възвишена тема, елементаризиращите твърдения никому не помагат и могат да впечатлят единствено също толкова елементарни хора. Примерно как ви звучи това: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар