Текстът, който следва, е своеобразен отклик на публикацията Образованието: система за смазване на човешката личност и човешкото достойнство от 19 август 2011 г.
Из "ЗАПИСКИТЕ..." на един български учител
ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛ
Твоето писмо ме разтърси. Мислех, че с "Решетката" съм приключил с учителската тема в творчеството си и ще се върна към лиричните миниатюри и литературната критика, но кой, но кой ми натресе тоя жесток, но сладък житейски жребий.
Двадесет и втори януари, 2009-а - двадесети януари, 2011-а (а по средата им "Душата" на днешното Българско училище)
Двадесет и втори януари, 2009-а (Петък) (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар