Г-жа С.Х. - понеже не съм я питал да публикувам ли нашата обмяна на реплики давам само инициалите на името й - ме запита в един от моите блогове ето това:
Господин Грънчаров, във виртуалното пространство сега често се употребява фразата „Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Твърди се, че тази фраза е Ваша. Вярно ли е това?
С уважение: С.Х.
На зададения ми въпрос отговорих ето как:
Не, госпожо, не аз съм авторът на тази „крилата“ фраза; предполагам, че тя е творение най-вероятно на моя съименник, който носи също така името „Елтимир“.
Ако моя милост трябваше да изкаже нещо подобно, то аз, според разбиранията си, щях да кажа следното:
„Не може нации, на които единственото им постижение е лоченето на водка и ракия, да дават акъл (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар